2023 година счупи рекорда като най-гореща, а променящото се време разтревожи света и ни накара да се запитаме какви последствия ще има върху нашата планета.
Климатичните последици се усетиха и в Сърбия с бърза промяна на температурата, която само за няколко дни преминава от минус към плюс.
Метеорологът Иван Ристич и климатологът Владимир Джурджевич говориха за това какво предстои и как тези бързи промени във времето влияят на света, съобщава kurir.rs, цитирана от Meteo Balkans.
Говорейки за изменението на климата, Ристич предупреди за глобалното затопляне , което освен върху климата влияе и върху дейността на самата планета Земя.
– Планетата Земя преминава през период на глобално топене, което започна бързо в края на 20 век. Средната температура на планетата се е повишила с почти два градуса за по-малко от 30 години . Балканите, а оттам и страната ни, са изправени пред още по-голямо повишаване на температурите с 2,5 градуса. Това повишаване на температурата означаваше, че лятото вече пада дълбоко в есента и че вместо 30 дни със снежна покривка, имаме 30 летни дни – каза той в своя анализ и добави:
„Тази година, 2023 г., е рекордна глобална температура, откакто се правят съвременни измервания . Също така тази година постигнахме рекорд по брой по-силни земетресения и активни вулкани. Според моята теория за тайната връзка между климата, вулканите и земетресенията, в момента сме на върха на активността на планетата, когато много повече геотермална енергия от ядрото на Земята достига нейната повърхност и причинява тези промени. Това ще продължи поне до 2030 г., когато ще започне бавно да се нормализира.”
Джурджевич се съгласи, че най-горещата година от измерванията на температурата е зад нас и добави, че 2024 г. ще бъде още по-гореща.
„Точно така, 2023 г. беше най-топлата година в историята и е вероятно 2024 г. да бъде още по-гореща .“ Според принципа на вероятността, в дългосрочен план нашата планета ще бъде значително по-топла . Смята се, че до 2050 г. температурата на Земята непрекъснато ще се покачва“, каза той.
Той посочи, че това не означава непременно всяка година температурата да се променя, но до средата на този век със сигурност ще бъде по-висока от сегашната.
Джурджевич се позова и на Парижкото споразумение, с което страните се споразумяха да премахнат изкопаемите горива, като каза, че е изключително важно да го спазват.
„Дори и в най-добрия случай, ако споразумението се спазва, температурата на планетата ще се повиши, но това споразумение ни дава възможност по-лесно да се адаптираме към тези промени, които неизбежно се случват. „Коригирането би означавало промяна на нашата инфраструктура , промяна на начина, по който произвеждаме храна и дори системата за предупреждение“, подчерта Джурджевич и добави:
„От друга страна, ако Парижкото споразумение не се спазва, адаптирането към тези „нови“ климатични условия ще бъде много по-трудно.
Той подчерта, че тогава се стига до повече крайности .
„Там бих преброил пожарите и наводненията, но бих казал, че те ще бъдат по-интензивни“, каза той.
Той обаче посочи също, че това не означава, че догодина ни очаква краят на света и всичко ще изчезне наведнъж, а че щетите ще бъдат по-големи, ако крайностите станат по-интензивни.
От друга страна, метеорологът Ристич се позова на друг рекорд от миналата година.
Той подчерта, че заради земетресението в Япония много енергия е достигнала повърхността на планетата и че 2023 г., освен като рекордна по температури, е била рекордна и по брой земетресения.
„ Тази година могат да се очакват по-силни земетресения в много точки по света , може би дори от 8 и 9 градуса по скалата на Рихтер. Що се отнася до Сърбия, сеизмичната активност ще намалее след декември, но когато започне пролетта, втората половина на март, април и май могат да бъдат критични за Сърбия. Трябва да изкараме тези три месеца“, добави той.
Говорейки за прогнозата за времето за тази година, Иван Ристич посочи, че тази пролет ще бъде различна от миналата, защото през пролетта ни очакват високи температури.
„Може да се случи температурата да надхвърли 30 градуса още през май. Така че ще има по-малка гореща вълна. Миналата година нямахме слънце до началото на лятото, пролетта беше по-скоро продължение на зимата. И има шанс около 20 април да има сняг, който постоянно се появява през последните години, предупреди той.
Той подчерта, че тъй като ще има повече слънце и по-малко облаци, Средиземно море и Атлантическите морета ще бъдат малко по-студени.
„За температурата на морската вода важи друго правило. Когато има много облаци, температурата на морето се повишава бавно, защото не може да се охлади. Заради облаците, които бяха над Средиземно и Адриатическо море, температурата на водата беше с два градуса по-висока. А когато започна горещината миналото лято, морето се затопли още повече и достигна температура от 29 градуса. Ето как причини тези суперклетъчни бури. Тази година морето може да е с няколко градуса по-студено, така че не е изключено да има суперклетъчни бури“, каза Ристич, но подчерта, че те няма да са със същата сила като миналата година.
