Надявам се в края на 2034 година да пуснем новия блок в АЕЦ “Козлодуй”, електроенергията от него се очаква да струва под 70 евро за мегаватчас, посочи министърът на енергетиката в интервю за “24 часа”.
– Г-н Радев, обявена е вече поканата за заявяване на интерес за строителството на VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. Какви са сроковете за реализацията му?
– До края на март трябва да получим резултат от обследването, което прави “Уестингхаус”. Проектната компания “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” събира български специалисти от цял свят за този проект. Подготвяме площадката и логистиката на доставките. Започнахме работа с НКЖИ по проектиране на жп линия до Козлодуй. Това би било позитив за целия район. Капитализирахме дружеството.
– Около 2 млрд. лв. ли ще е капиталът?
– Засега са 1,5 млрд. лв., но тази сума ще расте. Работим и по финансовия модел на проекта със съответните държавни гаранции, за да обезпечим заемното финансиране.
Технологията АР1000 е съвременна, покрива най-високите стандарти за безопасност и експлоатация. Позволява и оптимални режими на производство и управление. В момента се подготвя и процедура по ОВОС за VIII блок. Пускането на двата блока ще е с времева разлика от 2-3 години. Търсим изпълнител на строителството с фиксиран срок и фиксирана цена.
– Каква би била цената на тока от този ядрен блок?
– При сегашни стойности на пазара най-вероятно ще е под 70 евро за мегаватчас. Но това са все още предварителни изчисления. Като имате предвид, че дългосрочното съхранение на високорадиоактивните отпадъци също има значение.
В момента борсовата цена на тока върви надолу. Когато говорим обаче за битовите потребители, трябва да отбележим, че при двуцифрена инфлация ние запазихме цената през цялата 2022 г., а корекцията през 2023 г. е незначителна – с 4,37%. Това е огромен успех, който е за сметка на генериран ресурс от сектор “Енергетика”. Цената на тока за домакинствата е толкова далеч от пазара, че след либерализацията догодина ще вървим към допълнителни мерки за компенсация на битовите потребители най-малко до 2026 г.
– Кога ще започне строителството на новия блок?
– Към 30 юли 2025 г. очакваме да сме завършили изпълнението на договора за първа фаза в инженеринга, да имаме готов технически проект за ядрения остров, да сме готови с анализите на безопасността. Така ще можем да пристъпим към получаване на разрешение за строителство. Надявам се дотогава да сме финализирали преговорите за осигуряването на необходимото външно финансиране. Целта е към 31 август 2025 г. да пристъпим към вземането на окончателното инвестиционно решение. Едва тогава намирам за коректно да се възложи поръчката на оборудването.
След одобрението на техническия проект за неядрената част ще започнем първоначални строителни дейности. Фиксирахме срок 31 декември 2028 г. за завършване на изкопните работи на площадката. Един от междинните срокове е на 1 юли 2029 г. да сме завършили подготвителните дейности и да започнем същинското строителство. Ако всичко върви по график, на 31 декември 2034 г. трябва да стигнем до въвеждане в търговска експлоатация на блок VII.
– Правителството одобри проект на споразумение между България и САЩ за сътрудничество в ядрената енергетика, какво ще има в него?
– Силно се надявам през февруари да стигнем и до крайното подписване на споразумението. То третира различни въпроси – придобиване на ядрени електрогенериращи технологии, преработка и съхранение на радиоактивен отпадък, обмяна на образователни програми. Последното е особено важно, защото без подготвени кадри проектите не могат да се случат.
– А докъде стигна сделката с украинците за оборудването от АЕЦ “Белене”?
– В момента украинската страна заедно с външни експерти прави техническа експертиза на място в Белене. Нямам никакви притеснения за оборудването. Затова имаме претенции за качествена продажба. Не съм чул от украинската страна искане за отстъпка. Целият приход, който получим, ще отиде за българското участие в новия проект в АЕЦ “Козлодуй”.
– Какво ще се случи с площадката на “Белене”?
– Тя е ценен актив за България. Но намирам за изключително неуместно да коментираме каквато и да е технология за бъдеща АЕЦ. Нека да имаме доверие в поколението след нас, което да избере най-подходящия вариант в зависимост от развитието на технологиите, а ние да се съсредоточим в работата за изграждане на VII и VIII блок.
– В енергийната стратегия предвиждате нови ядрени мощности, две ПАВЕЦ, ползване на въглища до 2038 г., зелен преход на въглищните региони, но няма газови мощности.
– Логиката, която следваме като екип в министерството, е да изграждаме инфраструктурата, а инвеститорите да решават какви централи ще строят. Същото е и с офшорните вятърни паркове в морето. Това, което не трябва да правим, е да прахосваме публичен ресурс в екзотични решения.
– Ще правите ли газопровод до Маришкия басейн?
– Стремим се да осигурим газова инфраструктура и за Маришкия комплекс, както и за Пернишкия и Кюстендилския регион. Това е част от визията ни за развитие на целия Вертикален газов коридор. Идейното проектиране вече го направихме. А самите оператори на централите да преценят какво гориво ще използват.
– Какво ще се случи с въглищните мини?
– Добивът на въглища зависи от потреблението. През последните месеци проведохме поредица от срещи с всички заинтересовани страни. Операторите имат визия и план как ще работят занапред. На база на тези перспективи изяснихме какви са възможностите на въглищния комплекс. Съобразяваме въгледобива със заявените намерения.
Съотнесохме не просто годишните работни проекти, но и хоризонта на крайна експлоатация. Преоразмерили сме концесионния договор и работим по неговото завършване към 2038 г.
Това не означава прекратяване на дейностите. Има огромно количество работа по възстановяване на терените. И стои ключовият въпрос какво да се прави с тях, дали ще станат земеделска земя, горски фонд, или там ще се развиват индустриални дейности.
Ние смятаме, че терените са подходящи не само за електропроизводство, но и за индустриални дейности, които ще потребяват произведената електроенергия и дори ще имат нужда от допълнително снабдяване. Същото е и с производството на водород. Правилният подход е да изнасяме готова продукция – това е дългата верига на добавената стойност, която носи благосъстояние. А не да се хвалим, че изнасяме ток към държави, които произвеждат и затова са богати.
