https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоОбществоПочти половината домакинства у нас имат в банковата си сметка около 170...

Почти половината домакинства у нас имат в банковата си сметка около 170 лв.

Анализ на КТ „Подкрепа“ на данните на БНБ за депозитите у нас показва, че благосъстоянието на хората в страната не се подобрява.

Като цитират данни на народната банка, синдикатите посочват, че към декември 2023 година близо 49 % от домакинствата имат на депозит средно около 170 лева. Общата сума на тези депозити представлява едва 0,9% от спестяванията в левове, допълват от КТ „Подкрепа“.

Според Ананас Кацарчев, главен икономист на синдиката, от тези данни може да се направи обосновано предположение, че тези хора мизерстват, голяма част са под линията на бедност, нямат възможност да спестяват и да поддържат нормален начин на живот. Особено застрашени в тези домакинства са децата, допълва Кацарчев.

Други около 10% от домакинствата имат средно около 1666 лева в в депозитните си сметки. Тези хора могат поддържат някакъв начин на живот, макар че средната сума е под и близо до жизнения минимум за издръжка на един човек на месец, а не на домакинство.

От КТ „Подкрепа“ обобщават, че двете групи представляват около 60% от домакинствата и съвпадат с данните, че 2/3 от тях са под прага на жизнен минимум, т.е. доходите на домакинствата, съответно стандартът на живот на преобладаващата част от населението на България е незавидно.

Справка от данните на БНБ показва още, че 7 % от домакинствата имат депозити между 2200 и 5000 лева, около 20 на сто – между 5000 и 100 000 лева и едва 0,8 % между 100 000 и 1 000 000 лева. Наистина богатите, тези, които имат на депозит над 1 000 000 лева, са едва 0,01 на сто от всички домакинства у нас, сочат данните на централната банка, цитирани от КТ „Подкрепа“.

Затова от синдиката настояват да се гарантира достоен живот на най-засегнатите групи, като се преразгледат методологиите за определяне на минималната работна заплата, линията на бедност, политиката по социално подпомагане и достъпността до здравеопазване и образование.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X