10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от малкото исторически събития, които са дело на целия народ – от властта, през видни обществени фигури, Църквата и обикновените хора.
Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които обитават българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към “Треблинка”.
В края на 1940 година парламентът гласува, още преди България да се е присъединила към Тристранния пакт, Закона за защита на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е съгласуван като последствия с нацистката политика спрямо евреите, се налагат редица тежки ограничения за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се сключват брак с българи, налага им се полицейски час. Една от неизменните клаузи е депортацията към “трудовите” лагери.
Първи реагират редица общественици, сред които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в парламента започват дискусии. До 1943 г. на страната на евреите се обявява голяма част от обикновеното население, политици, интелектуалци. Междувременно е създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев. През 1943 г. 43–ма депутати, начело с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, отправят публично своето протестно писмо до министър-председателя:
“Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство. Тя е преди всичко елемент на нейната политика.”
На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той заявява, че ще тръгне с тях, ако се случи депортиране. Окуражава както евреите, така и българите, които се застъпват за тях.
До депортиране не се стига – на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи действия от страна на четиримата: адвокат Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския народен представител Петър Михалев със закрилата на Пешев, спират и последвалите опити.
Близо 50 000 хора са спасени.
Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към „Треблинка“.
С решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. Десети март е обявен като Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.
