В Русия вече започнаха тридневни президентски избори, които президентът Владимир Путин със сигурност ще спечели и най-дълго управлявалия шеф на Кремъл след Йосиф Сталин ще получи още един шестгодишен мандат да управлява.
Според негови критици този вот е неконституционен и последният му законен мандат изтича на 7 май. В началото на годината “Дневник” ги оцени като най-безинтересните избори за годината заради предизвестения резултат.
Изборът ще се проведе на 15-17 март. Резултатите ще последват скоро след това и победителят официално ще встъпи в длъжност през май.
Гласуването ще се проведе и в това, което Русия нарича свои нови територии – части от Украйна, сега контролирани от руските сили, които са поставени под руското законодателство.
За първи път на руски президентски избори ще има система за дистанционно онлайн гласуване.
Има 112.3 милиона души с право на глас на изборите. Други 1.9 милиона души в чужбина имат право на глас и 12 хил. в Байконур – космодрум, който Русия наема в Казахстан.
Обикновено гласуват около 70-80 милиона души. Избирателната активност през 2018 г. бе 67.5%.
Путин се кандидатира срещу комуниста Николай Харитонов, лидера на националистическата Либерално-демократическа партия Леонид Слуцки, и Владислав Даванков от партията “Нови хора”.
Борис Надеждин, кандидат с антивоенна позиция, беше лишен от участие, както и Екатерина Дунцова.
71-годишният Владимир Владимирович Путин, бивш подполковник от КГБ, беше назначен за изпълняващ длъжността президент от Борис Елцин в последния ден на 1999 г. Той спечели президентските избори през 2000 г. с 53.0% от гласовете и изборите през 2004 г. – със 71-3% от гласовете.
През 2008 г. Дмитрий Медведев се кандидатира за президент, а до президентските избори Путин служи като министър-председател, преди да спечели 63.6% от гласовете през 2012 г. и 76.7% през 2018 г.
Путин вече е президент по-дълго време, отколкото всеки друг руски лидер след Йосиф Сталин, побеждавайки дори 18-годишния мандат на съветския лидер Леонид Брежнев.
Руската конституция от 1993 г., базирана донякъде на френската Конституция от 1958 г., се разглеждаше от някои на Запад като напредък, който би довел до демокрация в постсъветска Русия. Първоначално беше уточнено, че един президент може да служи само два последователни мандата от по четири години, но поправките през 2008 г. удължиха президентския мандат до шест години.
Поправките през 2020 г. официално нулират сегашния президентски мандат на Путин от 2024 г., което потенциално му позволява да остане на власт до 2036 г. Промените също така забраняват отстъпването на каквато и да е руска територия.
Западът определя Путин като военнопрестъпник, убиец и диктатор, но проучванията на общественото мнение у дома показват, че той има одобрение от 85% – по-високо, отколкото преди нахлуването в Украйна.
Кремъл казва, че Путин се радва на огромна подкрепа от руския народ, че Русия не иска да я поучава Западът какво е демокрация. Руски официални лица казват, че Западът се опитва да подкопае Русия, като поставя под съмнение легитимността на изборите.
