“През своето развитие музикантът търпи много промени и това продължава до края на живота. Свиренето е отражение на собствения житейски опит”, каза в интервю за БТА 25-годишният пианист Емануил Иванов, който е един от участниците в 63-тото издание на международния фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе.
По думите му, за да достига по-лесно класическата музика до младите хора, трябва да се използват съвременните средства.
“Със сигурност не трябва класическата музика да е музеен експонат. Много е важен балансът. Достатъчно е изкуството да се поднесе по хубав начин – дали ще е вербално, дали ще е с помощта на социалните мрежи. Според мен социалните мрежи са начинът и всеки фестивал и концертна организация трябва да осъзнаят това. Защото младите хора са в социалните мрежи”, обясни Иванов, който е свирил с водещи оркестри у нас и в Италия, изнесъл е и много солови рецитали в различни държави.
Според него класическата музика не е елитарно изкуство.
“Всичко зависи от начина, по който човек възприема нещата – дали е достатъчно отворен, както и от възпитанието към изкуството, което започва от ранна детска възраст. Имал съм случаи с хора, които нямат досег с музиката, не слушат толкова често, не ходят на концерти, но попаднали на мой концерт, слушат нещо, дори и рядко изпълнявано, непознато, с по-съвременно звучене, и им харесва”, обяснява младият пианист, който сега завършва магистратура в Кралската обсерватория в Бирмингам, а наесен ще има едногодишен курс на обучение в Кралската академия в Лондон, след като е спечелил стипендия.
На въпрос как се приема импровизацията в класическата музика – като артистично обогатяване или като опошляване, Иванов обясни, че импровизацията е била много важна част от класическата музика до началото и средата на 20-и век и след това започва да се неглижира.
“Смятам, че тя е нещо много важно. От друга страна, всички музиканти по онова време са били композитори. Те са били композитори и импровизатори. И това също е много важно. Спонтанността в музиката е свързана и с това дали човек може да импровизира”, казва Емануил Иванов.
Той поясни, че понякога се натрупва рутина към различни произведения, но това е естествено.
“Понякога си струва човек да си даде пауза – например свири нещо пет, десет, петнайсет пъти в рамките на сезон и след това, ако си даде няколко години пауза, е много добре. После се връща със свеж поглед към произведението”, казва Емануил Иванов.
Според него е много хубаво, когато музикант свири на качествен инструмент – “на инструмент, който отговаря на всичко, което той прави, когато е лесно всичко, когато няма нужда да се притесняваш дали някой тон ще избие, когато инструментът е с равно звучене и е подготвен добре”.
“За нас, пианистите, е особено важно, защото ние сме едни от музикантите, които нямат възможност да ползват своите инструменти на всеки концерт, както струнните и духовите музиканти. Ние разчитаме на това, което намираме в залата, и на акордьора. Това ни е съдбата”, обясни Иванов.
Младият пианист коментира, че други изкуства, които го вдъхновяват, са литературата и киното.
“Изкуствата имат способността да взаимодействат едно с друго и когато музикант гледа качествен филм, чете хубава книга, наблюдава изобразително изкуство, това се отразява и на свиренето. Това са опит, преживявания, които се наслагват в паметта, и се отразяват на свиренето. Свиренето е отражение на твоя житейски опит”, каза Емануил Иванов.
Той споделя, че участието му в “Мартенски музикални дни” предизвиква само хубави емоции.
“Още в тийнейджърските си години съм бил два пъти тук като участник в майсторските класове по пиано на Евгени Божанов, които съпътстват фестивала. Слушал съм и концерти. След това участвах във фестивала през 2021-а година. Този фестивал е нещо специално – и по отношение на нивото на музициране, и заради музиката, която се свири, и заради внимателния начин, по който се избират програмите”, споделя Емануил Иванов.
