Между 270 и 300 хил. българи ще получават по-ниски заплати, ако отпадне таванът на максималния осигурителен доход, както ни препоръча МВФ преди дни. Освен това от фонда предложиха да няма и таван на пенсиите.
Приемането на предложението ще доведе до това тези стотици хиляди хора да плащат по-високи осигуровки, което води до намаляване на доходите им.
На теория падането на максималния осигурителен доход трябва да осигури по-високи пенсии, както и по-големи обезщетения за безработица, майчинство, болнични. Но заедно с това работниците ще получават по-малка чиста заплата, а работодателите ще дават повече пари.
В момента максималният осигурителен доход е 3750 лв. и се определя автоматично от държавата. Осигуровките, които плаща служителят, са 516,75 лв., а работодателят – 709,50 лв. Толкова са и за всяка стотинка отгоре над 3750 лева. Ако няма таван, осигуровките ще се вдигат, а сегашните възнаграждения ще намаляват. Например заплатата на президента Румен Радев е около 14 хил. лева и по модела на МВФ тя ще се намали с около 1400 лв., защото вноските ще се вдигнат от 516,75 на 1933,8 лв.
При шефът на Народното събрание тази разлика ще е 978,95 лв. при заплата около 10 899 лв.
Депутатите ще трябва да плащат с 452 лв. повече осигуровки при заплата от 7032 лв. Вноската за министър ще се вдигне от 516,75 лв. до 1251,25 лв. Така реално от заплата около 9100 лв. намалението ще е 517 лв.
Най-масово засегнат от отпадането на максималния осигурителен праг ще е IT секторът. В момента средната работна заплата там е 4852 лв. Това означава, че осигуровките за служител ще се вдигнат от 516,75 до 667,15 лв. Тези, които плащат работодателите, ще се увеличат от 709,50 на 918 лв. Така в крайна сметка заплатата ще падне с около 150 лв.
Миналата година правителството съобщи, че максималният осигурителен доход ще се вдига през следващите години по формула, а не по административен път от държавата. В крайна сметка тя отново бе вдигната по административен път от 1 януари с бюджета.
В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска тежест, тъй като не дължат осигуровки върху частта от възнаграждението си, което е над 3750 лв. на месец.
В същото време у нас има голям сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.
МВФ ни препоръча и да махнем плоския данък и да се въведе прогресивно облагане на доходите. Теоретично това означава тези, които получават големи заплати, да плащат по-високи данъци. На практика обаче ще бъдат засегнати всички, защото при прогресивно облагане данъчната и осигурителната тежест ще се вдигне на поне 40% върху доходите, а в момента е под 30 на сто. Финансисти припомнят, че във времето, когато в България имаше прогресивно облагане, за доходите над определен праг се плащаше данък и от 29%. Според Института за пазарна икономика тогава най-висок процент от доходите като данъци са плащали хората от т.нар. средна класа – 47 до 48,3%. Но и за тези с ниски доходи облагането не е било ниско, защото се е движело между 32 до 46%.
Експертите от института са направили и примерен модел, който показва какво се случва при прогресивна скала. Икономистите са взели 700 долара като необлагаеми, от 700 до 1400 долара данъчна ставка от 30%, над 1400 долара – 60%. При този модел се оказва, че хората с ниски доходи не плащат данъци, тези с между 1000 и 2000 долара плащат между 10 и 30% от доходите си на бюджета, а за по-високи доходи удържаното е до 50-60% от дохода.
Според данни на финансовото министерство повече от половината от заетите у нас получават между 1000 и 3000 лева. месечно. Дори да се въведе скала на облагане, която да запази сегашния данък от 10% за тях, ще има загуба за бюджета от 1 до 1,3 млрд. лева, са изчислили от финансите. Причината е, че при прогресивно облагане има и необлагаем минимум, който най-често е равен на минималната заплата, но той засяга всички, а не само тези с такова месечно възнаграждение.
Може да се очаква и друг негативен ефект от премахването на плоския данък, посочват икономисти. Бизнесът ще калкулира по-високите разходи за служителите си в цената на стоките, които произвежда. При това положение тези разходи в крайна сметка ще се платят от всички потребители.
Другият вариант е работодателите да плащат високи заплати, но да спестяват част от данъците и осигуровките, което означава нарастване на сивия сектор и намаляване на приходите в бюджета. А данните на финансовото министерство показват точно обратното – при въвеждането на плоския данък през 2008 г. има ръст на приходите с до 40% в годините след това.
Икономисти и финансисти посочват и още нещо – ако чрез прогресивно облагане се цели силно намаляване на неравенството в доходите, тогава няма да има стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество.
Максималният осигурителен доход бе въведен през 2000 г. Тогава идеята бе той да е 10 пъти минималната заплата. От 1 януари най-ниското възнаграждение е 933 лв., а по старата формула това означава 9330 лв. максимален доход, но това е огромна сума, която нито един финансов министър не би предложил.
Максималният осигурителен доход е повишаван с увеличаването на средната работнa заплата, като нови прагове са въвеждани 16 пъти. От 2000 г. максималният осигурителен доход се е вдигнал с 2730 лв., или средно със 113,75 лв. на година. Въпреки това той е най-нисък в целия ЕС. Само в 9 държави членки няма максимален осигурителен доход. Това са Белгия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия, Швеция, Словения, Румъния и Португалия, пише “24 часа”.
