България още няма хеликоптер за планинско спасяване, но пък планинските ни спасители и техните кучета са отлично подготвени за бърза и адекватна реакция.
А четири овчарки от спасителния отряд в Банско са първите български хеликоптерни кучета. Те доказаха това на международния курс в Словакия, където получиха отлични оценки от колегите си от Полша, Чехия, Хърватия.
Инструкторът Любчо Джолев с белгийската овчарка Нико от отряда в Разлог, Радослав Наков с немската овчарка Вегас от Кюстендил, Методи Галчев с Рекс от отряда в Добринище и Иван Удев с Марк от отряда в Сандански се върнаха преди дни от курса в Словакия с основен фокус спасяване, транспортиране и евакуация при лавини, пише “24 часа”.
Три от кучетата – Рекс, Марк и Вегас, които са между 1 и 3 г., за първи път са се качили на хеликоптер.
“При първото качване бяха малко неуверени заради завихрянето и силното бучене. Обаче бързо свикнаха, тъй като имат доверие на водачите си и разбраха, че няма заплаха.
След това вече бяха спокойни и като видят хеликоптера, тичат към него и сами скачат вътре”, разказва инструкторът към групата за спасяване с кучета при Планинската спасителна служба на БЧК Любен Джолев.
Той е за трети път на международен курс заедно с Нико, който е на 5 г. и половина.
Спасителите са били транспортирани с два хеликоптера Ми-17 от хижата до 7-те учебни полигона, където е имало по 3 дупки с различна дълбочина за търсене на затрупан човек.
Единият хеликоптер е транспортирал трима души с кучета, а вторият е бил за 10-12 човека. Вертолетите не само са кацали, но и са изпълнявали упражнения по зависване на различни позиции – над връх, плато и стена на около 2500 метра надморска височина.
Тогава се е налагало спасителите с кучетата да се спускат с лебедка. И този елемент е бил изпълнен отлично от нашите спасители.
При спускането от въздуха кучетата в първия момент не са се чувствали много комфортно и са присвивали уши, но като зависнат пред гърдите на водачите си и ги усещат до себе си, се отпускали.
“Аз съм спасител от около 20 г. и досега у нас не е имало курсове с хеликоптер.
От по-опитни колеги знам, че преди много години редовно са се правили такива тренировки. Сега някои ходят на обучение в авиобаза “Крумово”, за да се запознаят с основните правила, което е полезно, но не е същото като курс в реална обстановка.
Дано по-скоро имаме хеликоптер за планинско спасяване. Това ще улесни работата ни и ще достигаме по-бързо до мястото на инцидента, което дава повече шанс за оцеляване на пострадалия. След това пък ще се транспортира по-бързо до здравно заведение – нали т.нар. златен час е решаващ в кризисни ситуации”.
