Дебати, протести, искане за референдум, нахлуване в сградата на областната управа. Това са само част от събитията, които последваха демонтажа на Паметника на Съветската армия. Но какво се случва с него три месеца по-късно разказва Нова тв.
След години на горещи дебати, крайни емоции, протести „за” и „против” съществуването му, денят на 12 декември започна с кран, появил се до Паметника на Съветската армия. Във въздуха се понесе първо ръката с автомата на най-високата статуя от скулптурната група – тази на войника. В рамките на седмица съдбата ѝ последваха и останалите части.
В ранното утро на 23-и частите бяха опаковани и поеха към държавен охраняем терен в софийското село Лозен. Там те трябваше да изчакат да бъде извършена техническа спецификация, да бъдат реставрирани и преместени някъде.
Три месеца по-късно семейство Иванови предлагат паметникът да бъде монтиран в двора им. Венелин е земеделец, а Добромира Михалева – учителка в детска градина.
“Ако не може да му се намери подходящо място”, казва семейството от Силистра, “нека заповяда тук – в двора на нашата вилата в планинското село Рибарица”.
„Не мисля, че е нещо сложно да се грижим за неговия добър външен вид. Не искаме да сме новина, не искаме да печелим от това. Просто искаме да дадем дом на този паметник”, уверява Добромира.
Дом на монумента предлагат и на друго място. Поканата идва от Димитровград, където най-възрастният общински съветник Иван Евлогиев, подкрепен от група съмишленици, предложи на своите колеги да приберат паметника в техния град, като го поставят пред историческия им музей. Предложението така и не се увенча с успех.
„Димитровград е най-истинския, най-живия паметник на архитектурата по времето на социализма. Паметника на Съветската армия би се вписал в интериора на града по най-добрия начин и този въпрос не трябва да се гледа чисто политически, а трябва да се гледа културно-исторически”, смята общинарят.
В София Областната управа е на път да обяви обществена поръчка за реставрацията на фигурите. Но тъй като не е правила нещо подобно досега, първо ще проведе пазарна консултация за стойността на реставрацията. Избраното му място е все пак Музея на социалистическото изкуство, но не съвсем, уточнява Николай Ущавалийски, който отговаря за него. Оказва се, че в скулптурния парк на музея място за този паметник няма. Макар и собственост на Министерство на културата, въпросната площ не се стопанисва от музея. Намира се срещу входа на „Пътна полиция”. Докато институциите мислят как да уредят това, преди месец направили и сондаж на терена, за да проверят какво има под него и ще може ли да понесе тежестта на скулптурите. За момента паметникът е в Лозен, където непокътнат продължава да очаква съдбата си.
