През 2023 г. административната корупция в България е достигнала трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“. Резултатите от анализа бяха представени днес на публична дискусия в Представителството на Европейската комисия в България, организирана съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“.
„Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции“, се посочва в основните изводи на доклада.
„Отслабена е способността на България да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор“, се посочва още в анализа.
В документа се отбелязва също, че антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, както и че е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.
„Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи“, пише в основните изводи на доклада.
„Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори“, сочат още данните от доклада.
„Нашата основна препоръка е, че трябва фокусът да бъде именно върху противодействието на стратегическата корупция“, отбеляза Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. „Няма как да се справим със стратегическата корупция, ако не работим заедно с нашите партньори от Европейския съюз и САЩ“, смята той.
„Темата е щекотлива и гореща не само за България, а за много държави по целия свят“, посочи Норберт Бекман-Диркес, ръководите представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ в България. По думите му корупцията е едно от най-големите предизвикателства за съвременния свят.
Според Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, отбеляза, че зачитането на върховенството на правото е от съществено значение за Европейския съюз, а очакванията за резултатите за борба с корупцията не идват от Брюксел, а са част от очакванията на българските граждани. „81% считат, че корупцията е широко разпространена държавата. Само за сравнение, в Европейския съюз този процент е 70%. Същото важи и за бизнес климата. Шейсет на сто от анкетираните фирми считат, че корупцията е проблем в извършването на стопанска дейност в страната. Средната стойност за ЕС е 35%“, посочи тя.
