Ликвидната позиция на банковия сектор остава стабилна. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на нетно стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания, а депозитната маса нараства устойчиво под влияние на увеличението на доходите.
Независимо от това кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от потенциални неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата. Това се казва в тричесечното издание на БНБ „Банките в България“.
Според анализа в краткосрочен план бързото нарастване на кредитните обеми се отразява положително върху приходите от лихви и нетния лихвен доход на банковия сектор, като тяхната динамика е в основата на отчетеното през годината повишение на показателите за доходността, наред с по-малките разходи за обезценки.
Независимо от това продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки при неблагоприятни тенденции в икономическата среда, предупреждават от БНБ.
Според банката през следващите месеци се очаква затягането на монетарните условия в еврозоната да се пренесе с лаг върху лихвените проценти в страната, макар и само частично предвид изгледите за предстоящо обръщане на глобалния лихвен цикъл. Влияние за повишение на лихвените нива в страната се очаква да окаже и започналият процес на увеличение на минималните задължителни резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г.
През периода октомври – декември 2023 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 6 млрд. лв. (4.2%) до 147.3 млрд. лв., което се дължи главно на увеличените депозити на домакинствата (с 3.6 млрд. лв., 4.5%) и на нефинансовите предприятия (с 1.5 млрд. лв., 3.4%). През периода се наблюдава повишение и при депозитите на другите финансови предприятия (с 290 млн. лв., 7.7%) и на кредитните институции (със 707 млн. лв., 7.2%), докато тези на сектор „държавно управление“ намаляват (с 94 млн. лв., 2.4%).
