Днес е един от най-големите празници – Гергьовден, Деня на храбростта, моментът, в който Свети Георги побеждава змея. За да е щастлива годината ни, от прастари времена трябва да спазваме три забрани и да следваме 23 традиции. Ето кои са те:
Забрани:
1. Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от млякото, сиренето, маслото, въобще от млечните продукти, за да не изгубят млякото животните.
2. През Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг.
3. На празника не трябва да се спи.
Традиции:
1. Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставя стрък коприва и клонка от глог.
2. Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си с стрък коприва и бърза да удари с копривата, спящите още по ходилата – да са пъргави през лятото и за да не ги достигнат злини.
3. С младо клонче се удрят децата под завивките, докато още спят, както и най-възрастната жена в дома – за да са здрави.
4. Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.
5. С цветя, здравец и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.
6. Пие се сутрин вода на гладно, „за да се пречисти кръвта“. Особено на хубаво е, ако се отпие от нов съд.
7. Рано сутринта жените и децата берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче… – от тях се вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира, за дома, за трапезата.
8. Ако преди изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола.
9. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.
10. Всички се търкалят в росата за здраве.
11. С гергьовска роса се мият лицата против лунички.
12. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
На самия празник:
13. Болните ходят да се къпят в „лява вода“ – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление.
14. За да оздравеят болните могат и да се провират три пъти под клоните на вековно дърво.
15. Къпането в река на празника предпазва от треска.
16. Против болки в кръста се връзват върба или дрян, и три стръка от ръж или ечемик.
17. Празничният хляб се замесва се от девойка или млада невеста с прясно налята вода от свежи цветя. Замесването е ритуал със специални песни. С водата от котлето се ръсят децата и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар. Огънят не трябва да има пламъци и пушек. Във нея се поставят още трън – да пази от зло, клонки от бук – да бухва млякото и да е в изобилие.
18. За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. А момите и невестите, когато им ги носят на кошарите трябва да обикалят с тях три пъти около постройките за да ги предпазят от магии и болести.
19. Първото мляко се издоява със специален ритуал, като главната му цел е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето за млякото се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. Във котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.
20. Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, като малка част от него се излива в река – „да тече по вода“ всичко през годината.
21. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце.
22. Агнето и хляба се освещават в църква. Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех. След службата се реди обща трапеза.
23. Всеки трябва да се люлее на люлка на Гергьовден. Който не се люлее, през лятото ще има неблагополучия и лош късмет.
