Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв. Това се казва в протестно писмо, подписано от 44 ректора на български университети до държавните институции.
В навечерието на най-светлия за академичната общност празник – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, сме принудени да се обърнем към цялата общественост в пореден опит да бъдем чути и разбрани.
Преподавателите, учените и служителите в администрацията на висшите училища са гръбнакът, които формира т. нар. „елит на нацията“. Необходимо е
грижата за българската наука и образование да е изведена като основен национален приоритет в политиките на държавата, подчертават от Съвета на ректорите.
През последните три години средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за финансиране на българските университети, драстично намаляват. Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции).
С огромни усилия през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето образование, по настояване на цялата система, са приети правила, обвързващи предвидените средства от държавния бюджет за образование и наука с определен минимален процент. Трудовите възнаграждения на академичния състав на държавните висши училища са фиксирани спрямо средната брутна работна заплата за страната.
Отдавна най-талантливите млади хора на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогически професии и ангажименти в системата на средното образование, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява положителни вътрешни трансформации. Според официални данни на независимите рейтингови класации публикационната активност и цитируемост на българските учени в престижни международни реферирани и индексирани издания през последните 5 години се повишава не в проценти, а в пъти.
На фона на ангажиментите, които държавата официално декларира към академичната общност с изменението на Закона за висшето образование, последва мълчалив отказ да се изпълнят задълженията по него и да се осигурят необходимите средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отказва да изпълни задълженията си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че държавата през последните години игнорира приноса и значението на частното висше образование за общественото и икономическо развитие на страната.
От седмици ректорските ръководства и Съветът на ректорите, който ги представлява, безуспешно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на държавата, в опит да осигурят това, което самият закон гарантира, подчертават от Съвета на ректорите.
Те са категорични, че подобно унизително отношение към знанието не е проявявано никога досега в най-новата българска история. До този момент гласът на академичната общност не достига високи децибели, защото сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и исканията са водещи. Подобен подход от наша страна се приема за наивен и неефективен от тези, от които зависи да си свършат работата.
Поради тези причини, за първи път от началото на Прехода и промяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни университети и част от частните университети ще предприемем ефективни протестни действия поради неизпълнение на поетите от държавата задължения към нас и неспазването на Закона за висше образование.
На 20.05.2024 г. всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер, заявяват ректорите.
Съветът на ректорите определя 20.05.2024 г. като начална дата за стъпаловидни по продължителност протестни действия на всички висши училища до края на семестъра (протестите ще се изразяват в стъпаловидно нарастване на дните, в които висшите училища няма да работят). В тези действия може да бъде включено и реално блокиране на ключови артерии в страната.
Изразяваме своята пълна подкрепа на протестите, организирани от синдикалните структури на ВОН – КНСБ и „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, които имат идентични искания с тези на академичната общност, и които ще се проведат в същия ден.
На 24 май всички преподаватели, учени, изследователи, работещи в българските висши училища, ще се включат в шествията по повод празника с протестни ленти на реверите, в израз на несъгласие с пълното разминаване между думите и делата на българските политици и държавници.
С гореизложеното и съгласно чл. 92 ал. 1 и ал. 3 на ЗВО сме непреклонни в исканията си за осигуряване достигането на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната и осигуряване на минимална основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната, подчертават от Съвета на ректорите.
Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв.
Призоваваме всички органи на държавната власт да преосмислят отношението си към висшето образование в България, за да не се достигне до небивалия срам да се затварят за постоянно български университети поради фалити и недофинансиране. Необходими са смирение, здрав разум, воля и далновидност. Надяваме се да ги видим в поведението на тези, от които зависи изпълнението на нашите искания.
Българинът исторически винаги е ценял високо и е поставял на пиедестал образованието на децата си. Не трябва да забравяме, че националните истории на други народи са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да достигне до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа окраска, се казва още в писмото.
