Навлизащата в 8-я месец военна кампания на Израел в ивицата Газа, която до сега коства живота на близо 40 хил. души повечето, от които цивилни, се превръща в ахилесовата пета на американския президент. Нежеланието на израелския премиер за примирие с все по-голяма вероятност ще коства на Джо Байдън президентския стол и ще трябва при това с нежелание да се пенсионира. Все пак той е съвършен продукт на истатлишмента, който продължава да не си дава сметка, че електората отдавна не е аналогов. Контролът над телевизии и вестници вече не е “game changer”. Байдън губи осезаема подкрепа сред младите демократи от месеци, а екипът му си мислеше, че само с етикета на антисемитизма ще се овладеят нещата. И така до студентските протести.
На тези избори в някои щати май ще се окажат ключови и гласовете на 2,5 млн. американско-арабски избиратели. Те са предимно в средноатлантическия регион, както и в Мичиган, Флорида и Калифорния. Не малка част произлизат от християнските общности в близкия изток. Затова е грешка да се използва религиозния признак като критерии.
В исторически план американците от арабски произход са давали на демократите с 2 до 5 пункта. След атаките от 11/9 числата се промениха, като на всеки републиканец се падат двама гласоподаватели на демократите. Наскоро направено проучване обаче, показа пълен обрат, като арабско-американските демократи са паднали под арабско-американските републиканци за първи път.
Вече става ясно, че проблемът може да надхвърли състезанието за Белия дом и да се прехвърли в Конгреса.
В Мичиган, който е изключително важен щат, арабско-американските избиратели са най-много. През 2016 г. Тръмп спечели щата с близо 11 000 гласа, докато Байдън си го върна през 2020 г. със 120 000 гласа.
При първичните избори на Демократическата партия в някои щати в бюлетината е дадена опцията “Неангажиран”. Това означава, че гласуваш за тази политическа партия, но не си обвързан с нито един от посочените кандидатите. Ако достатъчно избиратели гласуват “неангажирано”, партията може да изпрати делегати на националната номинационна конвенция през август, които не са обвързани с конкретен кандидат.
През февруари активисти от арабски произход в Мичиган стартираха кампания, насърчаваща демократите да отбележат в бюлетината „Неангажиран“ заради политиката на Байдън за Газа. Целта беше поне 10 000 души да гласуват с „Неангажиран“, но изненадата беше, че 100 000 симпатизанти са отбелязали квадратчето на неангажираните!
Това представлява 13% от вота на демократите в този щат. И така за конференцията Мичигън излъчи 115 делегати за Байдън и 2-ма от „неангажираните“. В този „люлеещ се“ щат има около 200 000 до 300 000 арабски американци. Те имат потенциала Байдън да загуби Мичигън през ноември. Ако само с това демократите ще се разминат в този щат ще го преживеят. Нещата обаче вече застрашават кандидата им за Сената.
Неслучайно след гласуването в Мичиган вицепрезидентът Камала Харис призова за прекратяване на огъня и САЩ започнаха да изпращат въздушна помощ в ивицата Газа, която първия път уби 5 души защото парашутите не се отвориха. А в съзнанието на американо-арабските избиратели САЩ с парите от техните данъци въоръжава и подпомага Израел, който убива палестинците.
Най-големият профсъюз в щата Вашингтон също подкрепи “неангажиращото” гласуване, позовавайки се на опасения относно политическата сила на Байдън и подкрепата му за войната на Израел в Газа. Кампанията на „Неангажираните“ достигна Минесота, която има значително сомалийско и мюсюлманско-американско население. 19% от гласувалите там и 13% от жителите на Северна Каролина са избрали „Неангажиран“.
Прогресивните арабски американци може да се ориентират към кандидата за Сената от Мичиган Джъстин Амаш, републиканец от палестински произход, който се изправя срещу произраелския демократ Елиса Слоткин през ноември.
Мичигън е поредна червена лампа за щаба на демократите, които освен да се притесняват за арабско-американските избиратели имат много по-сериозен проблем с младите си избиратели, защото именно при тях преобладава отвращението от това, което виждат.
Хората на възраст между 18 и 29 години. Социологическите проучвания доказват тревожната за Демократическата партия тенденция. Национално допитване проведено през януари показва, че палестинците имат по-голяма подкрепа сред избирателите, които са млади (34% към 16%) и цветнокожите (21% към 17%). От началото на сегашното насилие в Газа симпатиите към палестинците са се увеличили особено сред демократите (23% повишени симпатии към палестинците срещу 17% към израелците). И по този показател при младите гласоподаватели разликата е сериозна (37% повишени симпатии към палестинците срещу 17% към израелците) и хората цвят (29% повишена симпатия към палестинците срещу 13% към израелците). Империчните данни от изследванията на общественото мнение ясно показват, че бунта на студентите в 50 американски университета е логична реакция на активна група избиратели, които искат мнението им да бъде чуто.
Арабските американци се делят на много консервативни, и такива, които са много либерални, точно както всяка друга избирателна група. Но политиката в Близкия изток играе роля за мнозинството арабски американски гласоподаватели и как те вземат окончателните си решения, когато става въпрос за гласуване. Те преобладаващо произхождат от Ливан, Палестина, Сирия, Ирак и Египет. Все държави пряко ангажирани и засегнати от конфликта в Близкия Изток.
Америка е разделена между Тръмп и Байдън от 2020 г. насам. Избирателите са силно ангажирани. Някой фанатично. Байдън губи младите избиратели и тази на американските араби. Двете заедно трудно ще бъдат компенсирани само няколко месеца преди президентския вот. Демократите нямат достътчно резерв, с който да покрият този дефицит.
А може ли да стане още по-сложно за демократите? Разбира се, че може. Все пак в сметката до тук не са включени мюсюлманите, които в САЩ не са само от арабски произход. Можем да очакваме, че и те в голямата си част не толерират политиката на геноцид водена от Натеняху, който на няколко пъти си позволи да нарежда и поставя условия на американската администрация. Впрочем това вероятно също е ядосало някои американци извън изредените до тук групи.
Демографската картина също подсказва, че в бъдеще все повече управляващите ще трябва да полагат усилия да променят политиката си. При американците идентифициращи себе си като мюсюлмани картината е динамична. В момента броят на евреите превъзхожда мюсюлманите като втората по големина религиозна група, но се очаква това да се промени до 2040 г., тъй като „мюсюлманското население на САЩ ще расте много по-бързо от еврейското население на страната“, се казва в доклад на Центъра за демографски изследвания Пеу. Сега Ислямът е третата най-голяма религия в Съединените щати (1,1%) след християнството (63%) и юдаизма (2%) и се равнява на дяловете на будизма и индуизма. Според прогнозите обаче мюсюлманите се очаква да достигнат 2,1% през 2050 г.
