На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата “Свети Апостоли” в Константинопол, а градът 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън – нестинарството.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците в селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг.
Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Този ден е свързан и с друг обичай. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.
На този празник имен ден имат всички с имената Константин, Елена и техните производни.
Над 2500 русенци празнуват имен ден днес, показват данните в отдел „Гражданско състояние” в Община Русе. На територията на общината живеят 252 мъже с името Константин; Костадин се наричат 145 русенци; 56 се казват Коста. Костадинка са наречени 67 дами; Елена се казват 807 русенки; Еленка са кръстени 504 жени; Елица се наричат 345 дами; едва 36 русенки носят името Ели; Елка се казват 286 жителки на Община Русе. Името Динко носят 22 русенци, Еленко – 12.
