Все по-често ни сигнализират потребители на бързи кредити, че са получили от съда заповед за изпълнение за сума, която е съставена предимно от главница, договорна и мораторна лихва. Потребителите се оплакват, че по свои сметки са заплатили голяма част от задължението и не им става ясно защо съдът иска от тях да заплатят на фирмата за бърз кредит такава голяма сума, съобщават от Асоциация „Активни потребители“.
Заповед за изпълнение е улеснен начин за кредитор да осъди своя длъжник, като представи на съда документи, които да предположат основателност на вземането на кредитора от длъжника, без да е нужно да се прави пълно доказване на това вземане. Защитата на длъжника в подобно производство е чрез възражение в едномесечен срок без нуждата да се мотивира това възражение. Ако длъжникът не възрази, заповедта влиза в сила и има силата на влязло в сила решение. Ако възрази – кредиторът ще трябва да доказва по нормалния съдебен ред своето вземане.
Потребителите на бързи кредити се задължават с допълнителни разходи по договора за кредит, които не могат да бъдат избегнати, и тези разходи – наричани такса „гарантиране“, пакет „допълнителни услуги, „банкова“ гаранция и други наименования, често оскъпяват кредита с размер близък до главницата на договора. Такъв тип задължителни разходи разяснихме в предишна статия. Те водят до недействителност на договора и от там потребителя дължи само толкова колкото е взел. Самите клаузи, които предвиждат пораждането на тези разходи, са неравноправни клаузи и като такива – не пораждат действие за потребителя.
Така при искането си до съда, фирмите за бързи кредити отчитат платените от потребителя суми първо по допълнителните разходи, после лихви и накрая главницa. Фирмите спестяват фактът, че е плащано по допълнителните разходи по неравноправни клаузи, защото съгласно Гражданскопроцесуалния кодекс – съдът трябва служебно да следи за такива клаузи при издаването на заповедта. Де факто потребителят е заплатил главницата по недействителния договор и неоснователно се иска заплащане на главница и лихви, като съдът не винаги следи за неравноправни клаузи и това прехвърля тежестта върху потребителя да се брани срещу неравноправните клаузи на търговеца.
Съдът на Европейския съюз („СЕС“) по дело C‑531/22 в Решение от 18.01.2024 продължава да развива съдебната практика на СЕС по отношение на заповедите за изпълнение, издадени въз основа на неравноправни клаузи. СЕС разглежда полското процесуално законодателство (сходно е с нашето по отношение на издаване на заповед за изпълнение) и стига до заключение, че съдът издал заповедта за изпълнение трябва да може служебно да извършва преценка за неравноправност на клаузите по договора и след влизането ѝ в сила, като това включва дори по време на принудителното изпълнение. Този възглед се споделя и в съединените дела C‑693/19 и C‑831/19 на СЕС, където се мотивира, че съдът, издал заповедта, трябва да може след издаването на заповедта да прави преценка за неравноправност на клаузите въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение.
В решение по дело C‑582/22 на СЕС се обръща внимание и на влезлите в сила решения на съда, като се аргументира, че отмяна на такива решения не е възможно, макар с тях да се отстранява неравноправни клаузи, доколкото съществуват възможности за защита на потребителя в производството по издаване на заповедта за изпълнение – в случая това е служебното следене на съда и правото на възражение на потребителя в едномесечен срок. Тази теза се споделя и в решения на СЕС по дела C‑869/19, C‑407/18, C‑49/14 и други. Макар да не се дава директно решение на настоящия проблем, то със сигурност се дава насока, в която може да се подобри българското законодателство, така че да се осигурят правата и интересите на потребителите.
Решението по дело С-531/22 на СЕС води до извод, че неизпълнение на съда да извърши проверка за неравноправни клаузи в договор, въз основа на който се издава заповед за изпълнение, трябва да бъде основание за последващ съдебен контрол на издадената заповед и възможност същата да бъде обезсилена от съда при установяване на неравноправни клаузи, като това да може да се случи и в хода на принудителното изпълнение.
Настоящият механизъм в българското процесуална правна рамка не осигурява в пълнота правата на потребителя съгласно практиката на СЕС, защото при неизпълнение на служебните си задължения, съдът може да издаде заповед за изпълнение въз основа на неравноправни клаузи, а потребителят поради несигурност или незнание да не упражни своето право на възражение, с което ще влезе в сила решение, основано на нищожни клаузи, което пък от своя страна противоречи на правните принципи на една правова държава, каквато е Република България. Ето защо, “Активни потребители” ще настоява да се въведат повече гаранции за правата на потребителите в хода на съдебните производства.
