Традиционно около 24 май се насочваме към темата за книгите. Наскоро изследване показа, че над 70% от хората у нас не са посещавали библиотеки през 2023 г., а 40% не са прочели нито една книга. Позитивното в тази статистика е, че 60% от хората у нас са читатели. Какво обаче означава това? Каква литература се чете в България и има ли промени в читателските предпочитания?
Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, между които читателите могат да избират, стават повече. Наблюдава се нарастване в издаваната научно-популярна литература в период от десет години (от 1362 през 2012 г. до 1766 през 2022 г.), но още по-впечатляващ е ръстът на издаваната художествена литература (от 1942 през 2012 г. до 3075 през 2022 г.). Значителното увеличение на броя заглавия, насочени към деца и юноши, може да се разчете като опит за привличане на най-младите читатели – от 136 заглавия през 2012 г., те са нараснали до 450 през 2022 г.
Данните за издаваната преводна и оригинална литература показват увеличаване на броя на заглавията в областта на историята и биографиите (от 423 през 2012 г. до 694 през 2022 г.), както и тези, посветени на фолклора, нрава и обичаите – от 36 през 2012 г. до 64 бр. през 2021 г. и 51 през 2022 г.
Според главния редактор на издателство „Лист“ Гергана Димитрова се наблюдава интерес към по-леките четива.
„Винаги е имало интерес към любовните романи, но напоследък като че ли е още по-голям. Това е стройна тенденция към по-лек вид литература“, казва Димитрова.
Според нея това се дължи на дефицита на вниманието. „Все по-трудно ни е да се задълбочаваме в сложен текст, все по-трудно ни е да четем големи, обемни книги. Все по-трудно успяваме да осмисляме това, което четем. Затова, ако имаме необходимост от четене, предпочитаме много по-леки неща за четене, нещо, което не изисква да се замисляме много“, каза тя.
Гергана Димитрова отбелязва и търсенето на книги, в които има дори само намек за „българщина“. „Има много интересна тенденция от известно време: дори самата книга да няма нищо общо с т.нар. идеи за „българщина“, които се разпространяват напоследък, обикновено книгите се правят така, че да има намек за това, за да привлекат читатели“, смята тя.
Темз Арабаджиева, пиар на издателство „Сиела“, отчита засилен интерес към българските автори, като посочва, че в седмичните и годишни класации на големите книжарници тенденциозно в първите пет места присъстват книги именно от родни писатели.
„Следващи са книгите, които ние наричаме „горещи романси“. Наблюдаваме ръст на интереса към подобни заглавия, особено към т.нар. „роментъзи“, което съчетава фентъзи с романтични елементи. Това е предпочитаният жанр сред дамите на възраст от 16 до 45 години“, каза тя.
Според Арабаджиева на трето място се позиционират биографиите, мемоарите, автобиографиите, но и книги, свързани с психология.
„Мисля, че се дължи на факта, че хората все повече започват да обръщат внимание както на своето психическо здраве и това става тема в обществото ни, така и на факта, че хората обичат истории, които да ги вдъхновят, които да им покажат, че пътят към успеха може да бъде и техният, и да следват добрия пример“, каза Арабаджиева.
Гергана Димитрова също наблюдава интерес към биографичните книги и тези на историческа тематика, за нея това не е нова тенденция. „Като цяло в България е свързана с проблема с идентичността. Като че ли наистина се стремим да научим повече за себе си, да разберем себе си, да разберем общностите, в които се намираме, и съответно да си намерим мястото“, каза тя. Същевременно биографиите дават примери за хора, с които се опитваме да се отъждествяваме.
Запитан по темата, Красимир Лозанов, маркетинг директор в издателство „Жанет 45“, казва, че има отчетлива европейска тенденция за все по-голямото издаване на non-fiction (нехудожествена литература – бел. ред.) в различни сфери, в която се вписва и България.
„Издаването на non-fiction, навремето се казваше научно-популярна литература, никога не е преставало – и през 80-те и през 90-те години са се издавали. Хората искат някой увлекателно да им разкажат за неща, които не знаят, и да ги убеди, че са истина, че не са плод на художествена измислица“, смята Лозанов.
