По международните стандарти сме за тройка на матурата по “Български език”. Такъв е нерадостният анализ след края на кампанията в помощ на зрелостниците „Животът няма „аУтокорект“.
50% от включилите се в кампанията за грамотност „Животът няма „аУтокорект“, която „Как се пише?“ организира в помощ на зрелостниците, не могат да се справят с пунктуационните правила в българския книжовен език, показва анализът след края на инициативата, в която участваха предимно младежи, но и хора от всякакви възрасти.
Средният резултат на правилните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54 на сто, а при граматичните задачи – 57%. Това по международните стандарти за езикови тестове се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, докато у нас прагът за вземане на изпита е едва 30 на сто верни отговори, коментират крайно тревожните си наблюдения организаторите. Тази тройка обаче си я пишем на цялото общество, защото се неглижира спазването на стандарти и критерии, и то на всички равнища, смятат те.
В продължение на 50 дни в една от най-актуалните сред тийнейджърите социални мрежи – Threads, се публикуваха задачи и правила в първото по рода си дигитално помагало. То беше насочено специално към завършващите дванайсетокласници и повишаване на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература. Организатори на инициативата са д-р Павлина Върбанова, основателка на „Как се пише?“, Доротея Николова, учителка по “Български език и литература”, и агенция Huts Group начело с творческите директори Иван Ланджев и Драгомир Дончев.
Целта на начинанието беше този нестандартен допълнителен ресурс за подготовка да подпомогне работата в клас на учителите, за да се преодолее непрекъснато падащото равнище на грамотност сред младежите. Една от ясните индикации за главоломния спад е, че миналата година средният резултат слезе под 4,00, а слабите оценки бяха почти 18%.
Създателите на помагалото се надяват, че въпреки нерадостните констатации за равнището на грамотността, то е подкрепило тези, които са осъзнали нуждата да подобрят знанията си и са го използвали. На всички езикови задачи в рамките на кампанията се даваха отговори и обяснения, а също така бяха посочвани статии в сайта „Как се пише?“, където се разясняват конкретните правила. Дигиталното помагало успя да се интегрира безпроблемно в контекста на Тhreads и младите хора там го припознаха и започнаха активно да го използват, споделят наблюденията си инициаторите.
Интересните визуални материали – и онлайн, и в градската среда, които бяха използвани, привлякоха вниманието на обществото и помогнаха да започнем разговор за проблема на национално ниво, убеден е Иван Ланджев. „Помагалото таргетира самите зрелостници, но диалогът за грамотността и успеха от матурите е, разбира се, много по-обширен. И каузата е на всички“, казва той.
Начинанието се радва на подкрепа от публични личности с многобройните споделяния, споменавания, статуси от известни журналисти, инфлуенсъри, артисти и писатели. Ключов творчески материал в кампанията беше провокативно видео с участието на Михаил Билалов, което събра 1 милион гледания в различните платформи, а зрелостниците го разпространяваха и под формата на забавни и креативни мемета.
Във всекидневните анкети се включваха голям брой участници, който достигна до 3500 за някои от упражненията – сериозно число, като се има предвид колко трудно се провокира активност по отношение на грамотността напоследък.
Какво грешим най-много?
За да се постигне реална позитивна промяна относно езиковата ни компетентност, трябва да се направи задълбочен анализ на сегашното състояние на нещата, както и на причините, които са довели до него, смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова.
Едно от най-плашещите наблюдения в рамките на инициативата, което, за съжаление, не е изненада, е, че избягваме да се ангажираме с решаване на сложни задачи. Това става много ясно видимо, ако погледнем участието в анкетите, обясняват те.
Когато верният отговор в задачата се избира само от четири отделни думи, се включват значителен брой потребители в социалната мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти.
Неспособността да се осмисли изречението и липсата на концентрация се потвърждават от факта, че много често участниците в анкетите не забелязват частицата “НЕ”, изписана с главни букви, която индикира, че се търси в кой от посочените отговори няма грешка.
Прилагането на пунктуационната норма е крайно разколебано и е трудно да се откроят конкретни правила, които не са научени. При правописа положението е сходно, но могат да се дадат някои примери.
42% от анкетираните например не знаят, че думата порасна се пише без „т“, 76 на сто не са наясно с правописа на “заимствам” и добавят едно излишно „в“ отпред. 51% смятат, че се пише маниЯк вместо правилното “маниАк”.
Само 30% от хората знаят, че трябва да се членува първата дума в съставно собствено съществително име, например в изречението: “Министерският съвет прие решение”.
При граматичните правила се забелязва и неяснота относно правилната употреба на деепричастията. Сериозно затруднено е усвояването на правилата за използване на бройната форма (десет автомобила, но десет приятели), което се вижда и от статистиката на сайта „Как се пише?“ – те са търсени по-често от тези за пълния и краткия член например.
За да станат знанието и грамотността отново ценени, за да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, трябва всеки да направи нещо в своята сфера на влияние – независимо дали това е семейната среда, училището, работното място или публичните изяви, смятат организаторите. Колкото повече авторитетни и популярни личности се включат в общата ни кауза, толкова по-голяма вероятност имаме за успех.
