Една от най-големите отрицателни страни на употребата на антибиотици е начинът, по който те безразборно убиват както “добрите”, така и “лошите” бактерии.
Еднократният курс на лечение с това животоспасяващо лекарство може не само да унищожи болестотворните нашественици в човешкото тяло, но и да окаже “огромно” въздействие върху червата и обитаващата ги колекция от микроби.
Това въздействие понякога може да доведе до свръхрастеж на определени бактерии или гъбички. Например при жените има до 30 % вероятност да развият инфекция с дрожди след лечение с антибиотици.
Учени от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн работят върху решение. Те са открили нов антибиотик, наречен лоламицин, който може да се справи с грам-отрицателните патогени, като оставя на мира други микроби, съобщи Science Alert.
Все още предстои дълъг път, преди лекарството да бъде тествано върху хора, но изследователите се надяват, че то може да послужи като модел за бъдещо разработване на антибиотици.
Грам-отрицателните бактерии са често срещани причинители на инфекции в червата, белите дробове, пикочния мехур и кръвта и са известни с това, че трудно се убиват. Тяхната резистентност към настоящите антибиотици е една от най-неотложните заплахи, пред които е изправено човешкото здраве в световен мащаб днес.
Широкоспектърните антибиотици могат да убиват както грам-отрицателните, така и грам-положителните бактерии. Но учените твърдят, че има остра нужда от намиране на лекарство, което да е насочено конкретно към грам-отрицателните бактерии, тъй като е по-вероятно те да са резистентни към сегашните ни антибиотици. Това дава шанс на повече микроби, които са полезни за човешкото здраве, да бъдат пощадени.
Лекарство като лоламицин може да бъде точно това. В лабораторни блюда, когато лоламицинът е изправен срещу 130 резистентни на лекарства щамове на често срещани грам-отрицателни бактерии, като E. coli, K. pneumoniae и E. cloacae, лекарството убива всеки един от тях, успявайки там, където много други антибиотици не успяват.
При живи гризачи лоламицинът също така успешно лекува остра пневмония и кръвни инфекции, като щади чревния микробиом.
Всъщност учените установяват, че лекарството “няма ефект върху грам-положителните бактерии или непатогенните грам-отрицателни коменсални бактерии”, които живеят в мишките.
Това е вълнуващо откритие, като се има предвид, че дори кратък курс на лечение с антибиотици може да доведе до бързо намаляване на разнообразието на видовете микроби, живеещи в човешките черва, и това може да продължи месеци, преди да се нормализира.
Последиците за здравето от тези промени не са добре проучени, но изглежда, че те оставят пациента отворен за вторични инфекции след употребата на определени антибиотици.
Лоламицинът е различен. За разлика от амоксицилина (широкоспектърен антибиотик) или клиндамицина (антибиотик, който е само грам-положителен), това ново лекарство “не предизвиква никакви съществени промени” в чревния микробиом на мишки в продължение на около месец след лечението.
През това време мишките, които са били лекувани с лоламицин, са били изложени на бактериална инфекция, която често се развива в дебелото черво след употреба на антибиотици: Clostridioides difficile.
Мишките, лекувани с лоламицин, не развиват инфекции, причинени от C. difficile, в почти същата степен като тези, лекувани с клиндамицин или амоксицилин.
Като се има предвид, че само в САЩ всяка година се наблюдават около 500 000 инфекции с C. difficile, 30 000 от които са с фатален край, разработването на антибиотик, щадящ микроорганизмите, може да бъде животоспасяващо.
Сега учените работят за усъвършенстване на работата си, за да гарантират, че патогените няма да станат резистентни към лоламицин с течение на времето.
“Чревният микробиом е от основно значение за поддържане на здравето на гостоприемника и неговото нарушаване може да доведе до много вредни последици, включително инфекция с C. difficile и други”, заключават авторите.
“Следователно специфичните за патогена антибиотици като лоламицин ще бъдат от решаващо значение за свеждане до минимум на съпътстващите увреждания на чревния микробиом; този щадящ микробиома ефект би направил такива антибиотици по-добри за пациентите в сравнение с антибиотиците в настоящата клинична практика.”
