“В началото на тази пролет имаше продължителен сух период – когато трябваше да се направят всички мерки срещу кърлежите. Има ли няколко дни засушаване, кърлежите се унищожават пълноценно при пръскане на тревните площи. Трябва да се коси, да се пръска и след това да не вали. Не знам защо, изчакаха да започне дъждовен период и стана така – да се пръска, след което веднага вали дъжд. Е, ще има много кърлежи.”
Това каза в предаването “Хоризонт до обед” на БНР епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и бивш съветник по здравните въпроси на Столичната община.
Частните лаборатории имат капацитет да изследват кърлежите, подчерта той във връзка с прехвърлянето на тази дейност от НЦЗПБ. НЦЗПБ е започнал проучване за диагностика на Лаймската болест, съобщи проф. Кантарджиев. Става дума за метод за изследване на Т-клетъчния имунитет – болен ли е човекът от Лаймска болест или не е, поясни той.
“Когато те ухапе кърлеж и кърлежът бъде свален, хоботчето бъде свалено от човешкото тяло, задължително трябва да се вземе антибиотик”, съветва той. Така по думите му 10 пъти пада вероятността човек да се зарази. Кърлежите съдържат най-различни микроорганизми, не само Лаймската болест. В кърлежи се откриват нови, неизвестни на сегашната наука видове микроорганизми.”
“Кърлежът, след 3 дена, напил се, пада. Даже да не си го забелязал. Ти не разбираш, че си бил ухапан. Много нисък процент от заразените кърлежи предават инфекциите. Винаги ги предават след като са стояли повече от 12-24 часа върху човешкото тяло”, коментира специалистът. Знанията за Лаймската болест и другите инфекции в страната ни доста се повишиха, отчита проф. Тодор Кантарджиев.
