Много хора намират утеха в звездите, обръщайки се към хороскопите, за да разгадаят загадките на личността си и да предвидят какво ги очаква. Макар зодиакалните знаци и хороскопите да изглеждат модерни, астрологията е формирала дълбоко цивилизациите през хилядолетията, въпреки критиките на скептиците, които се позовават на липсата на емпирични доказателства и научна строгост. Ето защо тя остава мощен инструмент за мнозина, които търсят насоки в един непредсказуем свят, съобщи National Geographic.
Практиката на астрологията се заражда за първи път в древна Месопотамия през второто хилядолетие пр.н.е. В град Вавилон звездите и планетите са били използвани за тълкуване на знамения от боговете – каза британският класик и експерт по древния свят Жасмин Елмър.
Въпреки това само някои хора са били считани за квалифицирани да правят тези тълкувания. Вавилонските жреци са имали за задача да обясняват как небесните тела ще повлияят на обществото, особено на царя и държавата. За това свидетелства Енума Ану Енли – поредица от 70 клинописни плочки, които съдържат около 7000 небесни предзнаменования.
Вавилонците създават 12 астрологични знака, някои от които по-късно са включени в западния зодиак. Древните гърци обаче нарекли тези 12 звездни знака на съзвездия и ги свързали с конкретни дати въз основа на подреждането им по орбитата на Слънцето. Тези знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Освен това “зодиак” произлиза от гръцката фраза zōdiakos kyklos, която означава “кръг от животни”.
Въпреки приноса на гърците към астрологията, хороскопите не са били широко разпространени в Древна Гърция. Вместо това се е поставял акцент върху използването на звездите за връзка с боговете чрез гадаене, “което по същество е всякакъв вид ритуална практика, свързана с разговори с боговете”, заяви Елмър.
С течение на времето вавилонската астрология, която тълкува небесните събития, се слива с гръцките гадателски практики. Това смесване довело до разработването на по-персонализирани хороскопи, които виждаме днес.
Клавдий Птолемей, астролог и астроном в Александрия, Египет, поставя основите на западната астрология в своя текст Tetrabiblos, като набляга на индивидуалния аспект на астрологичното тълкуване. Оттук за първи път възниква концепцията за личните хороскопи или идеята, че хората могат да четат и тълкуват звездите, за да научат повече за собствения си живот.
Макар че западният зодиак е широко признат, други културни практики също са формирали астрологията в световен мащаб. В Индия ведическата астрология включва древни хиндуистки вярвания и практики, предлагайки уникална перспектива за небесните влияния. Китайската астрология, чиито корени са в даоистката философия, определя животинските знаци въз основа на годините на раждане, като оказва влияние върху културните практики и обществените вярвания.
