“Няма разговор за управление с “ВъZраждане” и това е ясно. Важният въпрос е друг – какво правим със страната. Нови избори? После още едни, а после още едни – поредните? Световният рекорд по най-много проведени предсрочни парламентарни избори е за България. По 100 млн. лв. за всеки вот. И всичко това Пеевски, за да отърве Магнитски и овладее цялата власт в държавата, а заложникът му да не влезе в списъка, докато изпълнява всяко негово желание – от смени на областни управители, през регулатори и промени в закони”.
Това написа във Фейсбук Ивайло Мирчев от “Да, България”, бивш депутат от ПП-ДБ. И продължи:
“Няма да има политическа сила, която да получи 121+ народни представители. Поне не скоро. Това означава само едно – да се намери начин да се реализират важните за България реформи: Борба с корупцията, завършване на съдебната реформа, да се изберат в регулаторите професионалисти по прозрачен начин, вместо с партийни квоти, реформа на службите, бързо влизане в Шенген и еврозоната.
Това е трудно постижимо докато Пеевски контролира част от съдебната система, националните медии, службите и има капии в повече политически сили, дори персонални депутати. Това няма да е постижимо докато ГЕРБ е функция на Пеевски и се огъва под натиска му, а ДПС е поредният му неуспешен бизнес проект.
За да предложим конкретна формула на българите не е достатъчно да разтръбим гръмко, че сме в опозиция и е невъзможно да обявим, че по приоритетите ни няма да работим с нито една партия, чакайки “смело” да вкараме в парламента заветните 121. И не, това не означава, че някой е гербаджия, или ще стане такъв. Не значи, че е корумпе или ще се корумпира. Означава, че е по-важно да постигнем целите по-горе, за да имаме като резултат най-важното – да живеем в справедлива България, част от еврозоната и Шенген, мощно интегрирана в ЕС, а не в Евразия.
Длъжни сме ако мислим за страната си, за децата си да постигнем това. За да се успеем, обаче трябва да започнем с честен разговор с хората – какво се случи на последните избори, защо стигнахме до този етап и какво променяме, за да продължим. Но да продължим, гледайки хората в очите и предлагайки им ясни решения, а не семплото “просто ще сме опозиция”.
