Колекторските компании са много здравословна част от финансовата индустрия, които предлагат точно тази гъвкавост и този втори шанс на потребителите, които имат затруднения да се справят със задълженията си. Това каза пред Радио “Фокус“ управителят на колекторска фирма Рени Миткова.
Колекторските фирми предлагат т.нар. “втори шанс“ и имат една полезна функция, чрез която предлагат и варианти за измъкване от ситуацията, обясни още тя.
“Банките и финансовата индустрия си силна регулирани, техните възможности да предлагат решение, да преговарят с клиентите, не са толкова богати. А преминавайки в ръцете на последващ кредитор, тук вече наистина може да се прояви много по-голяма гъвкавост и дори креативност, за да можем да предложим на клиента решение, което му е по мярка, по джоба, наистина да може да изплати задължението си и да си стъпи на краката.“
По думите й е добре да има определена рамка за колекторската индустрия, за да има ясни правила по какъв начин се работи с клиентите в задължения.
Новият закон за колекторските фирми идва в отговор на една европейска директива, чиято цел е да урегулира точно дейността на компаниите, които купуват и които събират вземания и да улесни на практика финансовите институции да могат да разтоварят лошите кредити.
В новият закон за колекторските фирми по предложение на Асоциация за управление на вземания са въведение редица правила за работа с клиентите, като например, колекторите могат да се свързват с клиентите само в нормално време, никой не може да им потропа на вратата и да ги притеснява у дома и на работа, обясни още тя.
Според нея обаче освен добрите практики, законодателят доста се опитал да усложни и утежни рамката, в която да работят колекторските агенции, като е поставил много високи и строги изисквания.
“И това, което виждаме с този тип изисквания, е, че вместо да се облекчи пазарът, на практика малки и средни компании не биха могли да отговорят на тези регулации и пазарът доста би се стеснил,“ каза Рени Миткова и добави, че според нея би трябвало наистина внимателно да се балансира между добрата защита на потребителите, която се гарантира именно с тази рамка на отношение към тях, и действителните изисквания към това кой може да събира вземанията.
