На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков. Същият ден властта обяви, че сменя парите.
Той е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
Лишеният от особена харизма или високо образование Тодор Живков се оказва един от най-дълго управлявалите комунистически лидери – 33 години. Човек от народа, който обича прости народни ястия и да играе хоро, Живков не дразни с излишен лукс.
Той предпочита да отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Още щом идва на власт, всички лагери в страната са окончателно закрити. Съперниците му биват изпращани на добри служби далече от властта. Това е и една от причините да няма силно недоволство срещу неговата личност.
От 1956 г. Тодор Живков поема ръководството на БКП, а министър-председателският пост е зает от Антон Югов. Постепенно Живков успява да отстрани съперниците си за властта – първо Георги Чанков, след това Вълко Червенков и други. В края на 1962 г. той успява да овладее и министърпредседателския пост. Подкрепен от Москва, пътят към едноличната му власт е открит.
На 16 май 1971 г. чрез референдум е приета нова конституция на НРБ.
България е обявена за социалистическа държава, в която БКП има ръководна роля, а начело е Тодор Живков.
През 80-те години на миналия ХХ век плановата социалистическа икономика на България изпада в криза. От пазара изчезват стоки и храни, въведен е режим на тока. Недоволството в обществото расте.
През 1985 г. новият съветски лидер Михаил Горбачов обявява програма за реформи, наречена „перестройка“. Тя е насочена към смяна на старите комунистически лидери в социалистическия блок в Източна Европа. През 1984 – 1985 г. режимът принуждава българските турци да сменят турско-арабските си имена с български. Започва кампанията „Възродителен процес“. Нейната кулминация е през 1989 г., когато над 300 000 души са прогонени насилствено в Турция.
Началото на 80-те години на миналия ХХ в. възниква в Русе екологично движение за чистота на въздуха. Натрупаните проблеми и недоволството принуждават комунистическата върхушка да свали Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.