Над 1,4 млрд. лв. е платило правителството извънредно през миналата година, за да могат 795 228 души да получават минималните размери на пенсиите през 2023 г. На месец извънредните разходи за изплащане на минималните пенсии пък са малко над 117 млн. лв.
Доплащането от данъците, събрани от всички, се налага, защото минималната пенсия е “незаслужена” – т.е. размерът й е по-голям от този, който определят внесените от конкретните хора осигуровки.
Дотук се стигна, след като различни правителства през годините вдигаха изпреварващо минималните размери на пенсиите. Като през миналата година почти всеки трети пенсионер е получавал пенсия, която е по-голяма от тази, която реално си е изработил.
Прави впечатление, че въпреки увеличенията, броят на хората с минимална пенсия почти не се променя – 795 724 души за 2022 г. срещу 795 228 души за 2023 г. В същото време обаче разходът за тях е нараснал от 104,8 млн. лв. на над 117 млн. лв. на месец. А дефицитът в НОИ с всяка година става все по-голям. През 2022 г. дефицитът в НОИ бе 12,7 млрд. лв., през 2023 г. стана 15,7 млрд. лв., а за тази година са планирани 11 млрд. лв.
През 2023 г. държавата е дотирала пенсиите на 2255 души с до левче на месец, показва годишникът на НОИ. Още толкова са бонусирани между 1 и 2 лв., за да стигнат минималните пенсии. 11 980 пък са пенсиите с дотация между 10 и 15 лв. На 722 443 души обаче не са им стигали над 30 лева.
Това е над 90% от общия брой на пенсионерите, за които се доплаща. Само за тях държавата е давала 116 274 781 лв. месечно.
На този фон от тавана върху пенсиите НОИ успява да спести около 20 млн. лв. за цялата 2023 г. Като месечната удръжка от пенсиите на 2080 души, ограничени от тавана от 3400 лв., е едва 1 621 840 лв.
Най-голяма е групата на пенсионерите, които са били ощетени с до 350 лв. на месец от това ограничение. Това са били 105 души, от които държавата е спестявала 34 156 лв. месечно.
Почти толкова са били орязвани с до 600 лв. на месец. Едва 191 са пенсионерите, чиито реални пенсии са орязани с под 50 лв.
Най-ощетени обаче са 554 възрастни, чиито реални пенсии са с над 850 лв. по-високи от тавана. От тях държавата е пестила по 1 171 864 лв.
Разходите за пенсии през миналата година са били над 19 млрд. лв., а размерът на средната пенсия е бил 784,48 лв., показват още данните в годишника. Като средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била 861,23 лв.
Близо 134 хил. души са се пенсионирали през 2023 г. Като инвалидни пенсии са взели 54 557 души – с около 8 хил. повече от 2022 г. През 2021 г. пък новите инвалидни пенсии са били 41 697.
Увеличението на инвалидите идва, след като промени в закона отблокираха голямото забавяне в ТЕЛК след пандемията. С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и дори години експертно решение поради независещи от тях причини – навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания. С тях списъкът на заболяванията за пожизнен ТЕЛК се вдигна с още около 30 болести.
Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
210 068, или около 10% от всички пенсионери, продължават да работят и след като се пенсионират, показват още данните на НОИ. Те са разпределени поравно между мъжете и жените.
В бюджетния сектор пък има общо 48 хил. работещи пенсионери, като тук влизат не само чиновници, но и учители и др. Следващата по популярност професия сред пенсионерите е охранител, а на трето място е продавач.
15 са професионалните футболисти, които едновременно са пенсионери и продължават да ритат топка. Като девет са мъжете, а 6 жените. През 2022-а те са били с 3-ма по-малко.
Макар и с лек темп, се увеличават и пенсионерите в трудоспособна възраст. През 2023 г. това са били около 338 825, а година по-рано 332 хил. 255 хил. от тях са инвалиди. Повечето млади пенсионери са мъже – близо 208 хил., а 130 хил. са жени.
Младите пенсионери получават три пъти по-високи пенсии от по-възрастните. Средната пенсия за стаж и възраст на пенсионери в групата 40-44 г. е 1851,76 лв. Това обаче са само 23 души, при това всички са мъже.
Най-масовите възрастови групи са 65-69 г. и 70-74 г. Те обаче вземат в пъти по-скромни суми – съответно 890,89 и 789,79 лв. Най-малко пари на месец получават пенсионерите над 95 г., които са 5548 души. 1574 са мъжете, а жените са 3974. Средната им пенсия е била 650,35 лв. на месец.
Най-възрастните пенсионери получават сравнително по-ниски пенсии, което е показателно за изоставането на размерите им с отдалечаване във времето от момента на отпускането им, обясняват експертите.
87 502 пък са починалите пенсионери.
Мъжете средно получават пенсия 18 г. и 3 месеца, а жените – 25 г.
67 373 българи са вземали пенсия или добавка от чужбина през 2023 година, пише “24 часа”.
