Човек винаги е бил запленен от нощното небе и особено от падащите звезди. Смята се, че те носят късмет. Наблюдението на звездите играе важна роля в почти всички култури. В повечето случаи този природен феномен се е смятал за проява на нещо божествено. През 2024 г. най-обилното наблюдение на падащи звезди е в момента – между 11 и 13 август. В нощното небе сега могат да се наблюдават до сто летящи звезди на час.
Какво представляват Персеидите?
Това, което наблюдаваме в момента, са Персеидите – ярък метеоритен дъжд, който се появява всяка година през август от съзвездието Персей. Повечето от тях напълно изгарят в атмосферата, но въпреки това експертите смятат, че всяка година на Земята падат около 2 000 тона отломки от метеорити.
Персеидите се появяват, когато Земята преминава през шлейф от частици, оставени от кометата 109P/Swift-Tuttle, открита през 1862 г. Тя е огромна – диаметърът на ядрото ѝ е около 26 км, което е почти три пъти повече от размера на астероида, убил динозаврите. Но учените смятат, че през следващите хиляда години сблъсък със Земята е изключен. Яркото сияние се дължи главно на високата скорост на трохите от космоса: Персеидите навлизат в земната атмосфера със скорост до 50 километра в секунда, като компресират и нагряват въздуха дотолкова, че той започва да свети.
Как най-лесно да ги видите?
Потърсете наистина тъмно място, далеч от светлините на града. Търсете в небето следи от светлина върху голяма площ – за предпочитане на североизток. Нямате нужда от увеличение, за да видите падащите звезди – можете спокойно да им се насладите и с невъоръжено око.
Важно е да не бързате, а и да не гледате яркия екран на мобилния си телефон, докато се опитвате да видите падащите звезди. Очите имат нужда от половин час, за да свикнат напълно с тъмнината. Всеки път, когато гледаме ярка светлина, това пречи на очите ни да превключат напълно на този “нощен режим”, който е вграден в тях.
Още един съвет – бъдете нащрек рано сутрин. Персеидите образуват издължен облак кометен прах, през който Земята прелита всяко лято. По време на този полет Земята естествено продължава да се върти около себе си. А в ранните сутрешни часове тя се е завъртяла дотолкова, че можем да гледаме директно в приближаващия облак от кометен прах. Ето защо повечето падащи звезди могат да се видят точно преди зазоряване.
