Голямо наводнение през 1897 г. отнесло половината от моста на Колю Фичето край Бяла само 30 години след построяването му. Градежите на самоукия майстор от Дряново били известни със здравината си, но този не издържал и се срутил в буйните води на Янтра. Останали само четири от оригиналните опори, а останалите осем били отнесени от реката. После, четвърт век по-късно, хората направили грозно бетонно продължение на моста, смятан за постижение на възрожденското строителство. Така наполовина шедьовърът на Уста Колю Фичето оцелял до наши дни и след години на разруха бе реставриран и ще посреща туристи.
„Всъщност причината да рухне половината от моста не е само в наводнението, а е резултат и от човешка дейност. Колю Фичето не е оставил много писмени свидетелства за своята работа, няма негови планове, чертежи, имаме само строежите му в завършен вид. През 1897 г. инженери започнали да правят проучвания как точно майсторът е захванал устоите и са извършили разкопавания в единия край на моста. Но не са го направили в подходящ период, а през пролетта, когато Янтра е много буйна, реката се е „възползвала“ от тази нестабилност на моста и е успяла да го отнесе наполовина“, разказа пред „Телеграф“ специалистът от отдел „История на България – XV – XIX век“ в Рeгионалния исторически музей в Русе д-р Искрен Великов.
Това голямо наводнение е описано в един ценен документ – ръкописен спомен на Йордан Петев, дарен преди година от внука му на Историческия музей в Бяла: „Водата… Вдигнала всички дърва от керемидарните, които тогава работели на полето. Тия дърва стигнали до моста и помогнали за събарянето му. Първо се съборила половината на моста откъм страната на Ханищата, но по средата останал един стълб несъборен, на който имало двама души – Атанас Донев и един македонец, хлебар – Мойсей…“. Петев пише, че тогава водите на Янтра достигали до сградата на днешния музей, а от джамията срещу музея беленчани ловели риба със серкмета.
„Мостът на Колю Фичето е построен за две години – от 1865 до 1867 г., и това е цяло постижение. За толкова време след близо 90 години е построен и Дунав мост, но при съвременни технологии. Беленският мост е направен по поръчка на държавата, на Османската империя. Известна е историята с разговора на Колю Фичето и Мидхат паша, когато майсторът залага главата си и предлага три пъти по-ниска цена от тази на европейски инженери. Този мост е част от един много голям проект на Мидхат паша като управител на Дунавския вилает, а по-късно и като велик везир, за изграждане на нова комуникационна система в северната част на днешна България. И това, естествено, е с военна цел, защото Мидхат паша си е давал сметка, че рано или късно ще има поредна Руско-турска война и този мост ще изпълнява ключова роля за транспортиране на войски“, продължава разказа си Великов.
До 70-те години по Беленския мост е минавал целият трафик на международния път Русе – Велико Търново. След това е построено новото съоръжение над Янтра. При голямата катастрофа през 2006 г., в която загинаха 18 души, старият мост отново пое огромния трафик и това бе причина да грохне още повече. С години община Бяла търсеше начини да реставрира моста на Колю Фичето, който е емблема на града, и едва в началото на 2023 г. дейностите започнаха по европейски проект на стойност 9,5 млн. лева. Освен извършването на консервационни дейности бе изграден и посетителски център „Уста Колю Фичето“, в който туристите ще могат да видят умалени модели на други градежи на майстора и да проследят построяването на моста край Бяла. Специален кът в музея ще пресъздава пазарлъка между майстора от Дряново и Мидхат паша в конака в Русе. В посетителския център е предвидено място и за културни събития. И след толкова много труд и усилия не закъсняха и критиците. В социалните мрежи се надигнаха гласове, че шедьовърът на Фичето се бетонира и реставрацията е едва ли не бутафорна.
„Доста хора не знаят, че мостът се състои от две части – оригинална и друга, построена през 1922-1923 г. Някои използват това незнание и създават напрежение с твърдението, че мостът се бетонира. А по оцелялата от наводнението част не са извършвани никакви промени и сега чисто визуално виждаме докъде е оригиналният участък и откъде започва намесата в по-късни години. Ние всички искаме да виждаме нашето наследство обгрижвано, почиствано и поддържано“, коментира историкът.
Всъщност дали работата на консерваторите и реставраторите ще се хареса ще се разбере съвсем скоро, когато обектът бъде отворен за посетители.
Богата двудневна програма е подготвила община Бяла за откриването на реставрирания мост на Колю Фичето. Акцентът ще бъде на 23 август, когато Русенската опера с оркестър, хор и солисти ще представи възрожденски песни, църковни песнопения и арии от исторически оперни заглавия. Актьор ще се превъплъти в образа на Колю Фичето, а на сцената с LED екрани ще се изявят гайдари и танцьори в народни носии. Вечерта ще завърши с впечатляваща 3D мапинг прожекция върху реставрирания мост. На следващия ден е предвиден концерт на певицата Дара, а специален гост на събитието ще бъде големият български футболист Христо Стоичков, пише “Телеграф”.
