В контекста на постоянния контакт с дигиталните технологии всеки ден се сблъскваме с огромно количество данни, но поради изобилието им не се гмуркаме дълбоко в тях.
Хората превъртат безкрайни емисии новини на своите смартфони, гледат кратки видеоклипове в социалните мрежи – такова повърхностно възприемане на информация не изисква внимателна обработка, така че мозъкът ни постепенно губи способността да анализира ефективно.
Разрушаването на невронните връзки и забавянето на процесите в мозъка води до дигитална деменция, която има симптоми, подобни на истинската сенилна деменция: загуба на паметта, затруднено обработване на информация и липса на критично мислене.
Дигиталната деменция е когнитивно увреждане, причинено от прекомерна и неподходяща употреба на смартфони, таблети и компютри. Основната идея е, че постоянното взаимодействие с екраните влияе негативно на паметта и вниманието. Терминът е въведен от корейския невропсихиатър Ман Дук Ким, който твърди, че прекомерната употреба на джаджи води до когнитивен спад, пише “Телеграф”.
В 21-ви век дигиталната деменция, макар и да не е официално призната, е сериозен проблем. Мащабът на това явление тревожи невролозите, които предупреждават за негативното въздействие на постоянното използване на електронни устройства върху мозъчната функция.
Въпросът е, че нашият „вграден суперкомпютър“ има както стари области – мозъка на влечугите, така и нови – неокортекса, фронталните лобове, префронталната медиална кора. И ако мозъкът на влечугите, който е отговорен за анализа на първичните усещания и мигновените реакции „борба-бягство-замръзване“, е дошъл при нас в процеса на еволюция, тогава неокортексът изисква развитие. Законът за това как работят мозъкът и невроните е много прост: всичко, което не се развива, постепенно умира.
Неокортексът отговаря за сложни функции – анализ, синтез, абстрактно и критично мислене, воля и регулиране на емоциите. Тази част от мозъка се развива чрез активност, но използването на джаджите пречи на това развитие. Максимумът, който те могат да осигурят, е развитието на „клипово мислене“ или бързо проследяване на движещи се обекти.
Основният проблем на смартфоните и компютрите е, че те ни правят мързеливи, като улесняват достъпа до информация. Няма нужда да мислите, просто щракнете и превъртете. Мозъкът е много енергоемък орган и винаги се стреми да пести енергия, така че много харесва този вид мързел.
В резултат на това претоварването с информация, бързият ритъм на живот и, разбира се, нарастващата роля на различни джаджи в него водят до умора, главоболие, апатия и депресия. В същото време проявата на дигитална деменция може да се изрази в агресивно поведение, раздразнителност, намалени интелектуални способности и загуба на комуникативни умения в реалния свят.
Най-застрашени са децата и юношите, възрастните, които са пристрастени към смартфоните и компютрите, както и служителите в ИТ или високите технологии компании. Основната опасност за представителите на по-младото поколение е ограничаването на развитието на творческото мислене, тъй като от детството те прекарват по-малко време в реалния свят, изследвайки и експериментирайки. Именно в детството се формират основите на бъдещия живот и се развиват всички системи на тялото, включително мозъка.
При възрастни дигиталната деменция може да причини намаляване на количеството сиво вещество в префронталната цингуларна кора, структура, участваща в когнитивни задачи и помагаща за контрол на емоциите.
Въпреки факта, че цифровите технологии помагат на възрастните хора да поддържат връзка с роднини и приятели, да получат достъп до информация и услуги, използването на джаджи за тях също трябва да бъде умерено. За да се сведат до минимум отрицателните ефекти от дигиталната деменция, е важно да се обучат по-възрастните да използват технологиите компетентно.
Въпреки това се води активен дебат за връзката между цифровите технологии и развитието на деменция. Много проучвания наистина показват, че постоянното превключване между различни задачи и известия на екрана може да намали способността за концентрация и поддържане на вниманието. Също така постоянното превъртане на лентата води до влошаване на краткосрочната и дългосрочната памет.
От друга страна някои учени твърдят, че мозъкът е в състояние да се адаптира към новите условия и най-новите технологии могат дори да насърчат вършенето на няколко неща едновременно, както и бърза обработка на информацията. В допълнение влиянието на джаджите върху когнитивните функции варира значително в зависимост от индивидуалните характеристики на човек, неговата възраст и начин на живот.
Въпреки противоречивите данни важно е да запомните баланса между виртуалния и реалния свят. Ето няколко съвета, които ще помогнат за минимизиране на потенциалните рискове:
- Научете се да управлявате времето си, като установите график за работа и почивка.
- Поставете ограничения за прекарване на времето пред екрана.
- Използвайте джаджи за образователни цели, като например изучаване на нови езици или решаване на математически задачи.
- Насърчавайте офлайн дейности като четене, спорт, разходки и общуване с реални хора.
- Опитайте се да разнообразите интелектуалните си дейности, например чрез решаване на пъзели или творчество.
