Президентът Радев превишава правомощията, които новата конституционна процедура по чл. 99, ал. 5 КРБ му предоставя. Държавният глава има ограничена свобода на преценка във връзка с назначаването служебното правителство, написа във “Фейсбук” конституционалистът и собственик на “Галъп Интернешънъл Болкан“ доц. д-р Борислав Цеков.
“Първо, той има право да посочи служебния министър-председател измежду изчерпателно и лимитативно изброените в изречение второ на чл. 99, ал. 5 КРБ длъжностни лица. Второ, определянето на структурата и персоналния състав на служебното правителство е в свободната преценка на служебния министър-председател. Президентът има право да изрази отношение по този въпрос при определянето на служебния премиер или в хода на консултациите с парламентарните групи. Но преценката дали да се съобрази с неговата позиция принадлежи изцяло на служебния премиер. Неговото предложение за състав и структура има обвързващ характер. Трето, президентът не е “началник” на Народното събрание, за да му разпорежда кога, дали и какви решения да приема”, обяснява той.
“В конкретния случай президентът по недопустим начин изземва свободата на преценка на служебния премиер. Как да се излезе от тази ситуация и да се предотврати по-нататъшно узурпиране на власт от страна президента, каквато власт Конституцията не му предоставя? Най-важното е, да бъде издаден указ за насрочване на парламентарните избори. Ако се приеме, че се е създала невъзможност за назначаване на ново служебно правителство, то няма никаква пречка за насрочване на изборите. Това ще снеме и нарастващите подозрения за авторитарен уклон и произвол от страна на г-н Радев. В съответствие с конституционния принцип за непрекъсваемост на държавното управление, служебният кабинет “Главчев” ще продължи да изпълнява своите функции и правомощия”, допълва Цеков.
“И не на последно място – причините за този хаос са в нескопосаната конституционна промяна. Предупреждавахме за тях. В правното мнение, което ми беше поискано от Конституционния съд, съм привел аргументи за нейната противоконституционност. За съжаление, конституционната юрисдикция не събра мнозинство, за да се произнесе по съществото на тези аргументи”, пише още той.
