В момента с нарастването на глобалното население се случва нещо, което отдавна се е смятало за невъзможно – то се колебае. Сега е възможно световното население да достигне своя връх много по-рано от очакваното, достигайки 10 милиарда към 2060 г. След това ще започне да спада.
В по-богатите страни това вече се случва. Населението на Япония рязко намалява, като нетната загуба е 100 души на всеки час. В Европа, Америка и Източна Азия коефициентите на раждаемост са спаднали рязко. Много държави със среден или нисък доход също са на път да бележат спад.
Това е изключителна промяна. Само преди десет години демографите прогнозираха, че броят ни може да достигне до 12,3 милиарда, спрямо около 8 милиарда днес, пише The Conversation.
В продължение на 50 години някои еколози се опитват да спасят околната среда, като намалят растежа на глобалното население. През 1968 г. популационният бум прогнозира масов глад и призовава за широкомащабен контрол на раждаемостта.
Сега се сблъскваме с много различна реалност – растежът на населението се забавя без контрол на населението, а населението на богатите страни намалява, което предизвиква неистови, но до голяма степен неефективни усилия за насърчаване на повече деца. Какво може да означава намаляването на световното население за околната среда?
За голяма част от Европа, Северна Америка и част от Северна Азия обезлюдяването е в ход от десетилетия. Коефициентите на раждаемост спаднаха стабилно през последните 70 години и останаха ниски, докато по-голямата продължителност на живота означава, че броят на много възрастните хора (над 80) ще се удвои в тези региони в рамките на 25 години.
Доскоро Китай беше най-населената страна в света с една шеста от световното население. Но населението на Китай също спада, като се очаква спадът бързо да се ускори.
До края на века се очаква Китай да има две трети по-малко хора от днешните 1,4 милиарда. Внезапният спад се дължи на дългата политика за едно дете, която приключи през 2016 г. – твърде късно, за да предотврати спадането.
Някога Япония беше 11-ата най-населена страна в света, но се очаква да намалее наполовина преди края на века.
Това, което се случва, е известно като демографски преход. Докато страните преминават от предимно селски и аграрни към индустриални и базирани на услуги икономики, раждаемостта рязко спада. Когато ниската раждаемост и ниската смъртност се комбинират, населението започва да намалява.
Основен фактор е изборът за жените. Жените все повече раждат деца по-късно в живота и имат средно по-малко деца поради подобрения избор и свободи във връзка с образованието и кариерата.
Защо внезапно се фокусираме върху обезлюдяването, след като раждаемостта в богатите страни спада от десетилетия? Когато пандемията от COVID връхлетя света през 2020 г., раждаемостта премина в спад за повечето страни, преди леко да се възстанови, докато смъртността се увеличи. Тази комбинация подкрепи началото на намаляването на населението в по-широк план.
Намаляващото население създава реални икономически предизвикателства. Има по-малко работници и повече възрастни хора, нуждаещи се от подкрепа.
Държавите в бърз упадък може да започнат да ограничават емиграцията, за да задържат недостигащите работници у дома и да предотвратят по-нататъшно застаряване и упадък. Конкуренцията за квалифицирани работници ще се засили в световен мащаб. Разбира се, миграцията не променя броя на хората – само къде се намират.
Това само проблеми на богатите държави ли са? Не. Ръстът на населението в Бразилия – голяма страна със среден доход – сега е най-бавният в историята.
До 2100 г. се очаква в света да има само шест държави, в които раждаемостта надвишава смъртността – Самоа, Сомалия, Тонга, Нигер, Чад и Таджикистан. Останалите 97% от нациите се очаква да имат нива на плодовитост под нивата на заместване (2,1 деца на жена).
По-малко от нас означава отсрочка за природата – нали? Не, не е толкова просто.
Например количеството енергия на глава от населението, което използваме, достига пикове между 35- и 55-годишна възраст, спада и след това отново се покачва от 70-годишна възраст нататък, тъй като по-възрастните хора са по-склонни да остават по-дълго на закрито и да живеят сами в по-големи домове. Изключителният растеж на по-възрастните популации през този век може да компенсира спадовете от намаляващите популации.
След това има огромно несъответствие в използването на ресурси. Въглеродният отпечатък на жителите на САЩ или Австралия е почти два пъти по-голям от този в Китай, най-големия източник на емисии.
По-богатите страни консумират повече. Тъй като все повече държави стават по-богати и по-здрави, но с по-малко деца, вероятно е по-голяма част от световното население да стане по-голям източник на емисии.
Очаква се да видим по-либерални миграционни политики, за да се увеличи броят на хората в трудоспособна възраст. Вече виждаме това – миграцията вече надмина прогнозите за 2050 г.
Когато хората мигрират в развита страна, това може да бъде икономически изгодно за тях и за приемащата страна. От гледна точка на околната среда това може да увеличи емисиите на глава от населението и въздействието върху околната среда, тъй като връзката между доходите и емисиите е много ясна.
След това е задаващият се катаклизъм от изменението на климата. Докато светът се нагрява, принудителната миграция – при която хората трябва да напуснат домовете си, за да избягат от суша, война или друго повлияно от климата бедствие – се очаква да скочи до 216 милиона души в рамките на четвърт век. Принудителната миграция може да промени моделите на емисиите в зависимост от това къде хората намират убежище.
Като оставим настрана тези фактори, възможно е намаляването на световното население да намали общото потребление и да намали натиска върху природната среда.
Еколозите, притеснени от пренаселеността, отдавна се надяват световното население да намалее. Възможно е скоро да сбъднат желанието си. Не чрез наложени политики за контрол на раждаемостта, а до голяма степен чрез избора на образовани, по-богати жени, избиращи по-малки семейства.
До голяма степен е открит въпросът дали намаляващото население ще намали натиска върху естествения свят. Освен ако не намалим емисиите и променим моделите на потребление в развитите страни, това по никакъв начин не е гарантирано.
