Пръстените на величествената газова планета Сатурн ще изчезнат след шест месеца – но за щастие това е само орбитална илюзия.
През март 2025 г. тези небесни кръгове – които се простират от 43 500 до 87 000 мили, или еквивалентни на 30 Земи – ще бъдат невидими от перспективата на Земята.
Това временно изчезване се дължи на наклона на Сатурн в рамките на неговата орбитална ос, което ще позиционира пръстените в идеално хоризонтална равнина спрямо нашата гледна точка, съобщава Earth.com.
Те ще бъдат под ъгъл нула градуса, в момента пръстените са разположени на едва забележимите 3,7 градуса.
Saturn’s iconic rings will disappear in a few months — here’s why https://t.co/2FFgdmd6VI pic.twitter.com/86FwJOxFH1
— New York Post (@nypost) September 5, 2024
Как могат такива гигантски пръстени просто да изчезнат от погледа?
Въпреки необятността на пръстените, те са тънки до 90 метра на повечето места, което е незабележимо, когато се гледа на 746 милиона мили от Земята.
За щастие, това изчезване не е за постоянно, а по-скоро се случва на всеки 29,5 години – периодът, който е необходим на планетата да обиколи Слънцето. След март 2025 г. осовият наклон на Сатурн ще върне пръстените в полезрението, след което отново ще изчезнат през ноември 2025 г.
Планетата има седем различни пръстена, съставени от лед, скалисти отломки и прах.
Смята се, че това са останки от комети, астероиди и луни, които са били унищожени от мощното гравитационно привличане на планетата.
За съжаление, тези междугалактически гривни може скоро да изчезнат завинаги, и не само поради ъгъла на въртене на Сатурн.
Учените твърдят, че пръстените на скалата могат да изчезнат само след 300 милиона години, тъй като те “са привлечени в Сатурн от гравитацията като прашен дъжд от ледени частици под въздействието на магнитното поле”, според НАСА.
Това е пробив в междузвездните времеви мащаби, в които слънчевата система съществува от милиарди години.
“Пръстеновидните системи са временни характеристики”, каза през 2018 г. Джеймс О’Донохю, докторант в Центъра за космически полети Годард на НАСА и водещ автор на изследването. “Те просто не са създадени да издържат.”
