Всяка година някои от най-смъртоносните природни бедствия – земетресения, вулканични изригвания, урагани, цунами, наводнения, горски пожари и суши – убиват близо 60 000 души, според Global Change Data Lab.
Жестоките природни бедствия са факт от човешкия живот от началото на човечеството, но броят на смъртните случаи при най-древните от тези бедствия е изгубен за историята. Древният средиземноморски остров Тера (сега Санторини, Гърция), например, е претърпял катастрофално вулканично изригване, което е унищожило цялата минойска цивилизация около 1600 г. пр.н.е., според проучване от 2020 г., публикувано в списанието Proceedings of the National Academies of Sciences. Но колко точно живота са загубени? Никога няма да разберем…
Въпреки това, благодарение на историческите записи и списания, историците могат поне да изчислят броя на смъртните случаи, свързани с бедствия, настъпили в общата ера. Според тези записи следните природни бедствия са едни от най-смъртоносните на всички времена.
На 11 октомври 1138 г. земята под сирийския град Алепо започва да се тресе. Градът се намира на сливането на Арабската и Африканската плоча, което го прави податлив на земетресения, но този трус бил особено жесток. Магнитудът на земетресението е загубен за времето, но съвременни хроникьори съобщават, че цитаделата на града се е срутила и къщите са се срутили в Алепо. Броят на загиналите в резултат се оценява на около 230 000, но тази цифра идва от 15-ти век и историкът, който го съобщава, може да е смесил земетресението в Алепо с това, което се е случило в днешната евразийска държава Грузия, според статия от 2004 г. в списание Annals of Geophysics. Все пак предполагаемият брой на жертвите отбелязва това събитие като едно от най-смъртоносните природни бедствия на всички времена.
Друго смъртоносно природно бедствие бе катастрофално земетресение с магнитуд 9,1 по скалата на Рихтер, което удари под водата край западния бряг на Суматра, Индонезия, на 26 декември 2004 г. Земетресението създаде масивно цунами, което уби приблизително 230 000 и разсели близо 2 милиона души в 14 южноазиатски и страните от Източна Африка. Движейки се със скорост от 804 км/ч, цунамито достигна сушата само за 15 до 20 минути след удара на земетресението, давайки на жителите малко време да избягат на по-високи места.
На някои места, особено в най-тежко засегнатата Индонезия, вълната цунами достигна над 30 метра височина, според World Vision , организация за хуманитарна помощ.
Щетите от земетресението и цунамито се оценяват на 10 милиарда долара. Това събитие се счита за третото най-голямо земетресение в света от 1900 г. насам и неговото цунами е убило повече хора от всяко друго цунами в записаната история, според Националните центрове за информация за околната среда на NOAA .
Земетресението в Таншан през 1976 г
В 3:42 ч. сутринта на 28 юли 1976 г. китайският град Таншан беше изравнен със земята от земетресение с магнитуд 7,8, според доклад на Геоложката служба на САЩ (USGS). Таншан, индустриален град с население от около 1 милион по време на бедствието, претърпя изумителни жертви от над 240 000 души. Въпреки че това беше официалният брой на загиналите, някои експерти предполагат, че този брой е силно подценен и че загубата на живот вероятно е по-близо до 700 000. Съобщава се, че 85% от сградите в Таншан са се срутили и трусове са били усетени в Пекин, Китай , на повече от 180 км разстояние. Отне няколко години, преди град Таншан да бъде възстановен до предишната си слава.
Земетресението в Антиохия от 115 г. сл. Хр
Елинистическият гръцки град Антиохия, който е служил като регионална столица както на Римската, така и на Византийската империя, се намира в съвременна Турция на върха на тройна тектонична връзка между Африканската плоча, Арабската плоча и Анадолската подплоча. На 13 декември 115 г. сл. н. е. тектонската система под града предизвика земетресение с прогнозен магнитуд 7,5, което достигнало „изключителна“ интензивност по скалата за интензитет на Меркали.
Земетресението довело до приблизително 260 000 смъртни случая и унищожило Антиохия, както и пет близки града. Освен това предизвикало местно цунами, което нанесло сериозни щети на Бейрут, столицата на съвременен Ливан, и пристанището на древен пристанищен град, наречен Кесария Маритима. Римският император Траян бил заловен от земетресението, докато зимувал в Антиохия и останал заклещен под развалините на дома си, но успял да се измъкне само с леки наранявания.
Земетресението в Антиохия от 526 г. сл. Хр
Както при всички бедствия, случили се преди хилядолетия, е трудно да се намери точен брой на загиналите при земетресението в Антиохия от 526 г. сл. Хр. Съвременният летописец Йоан Малалас пише по това време, че около 250 000 души са загинали, когато трусът ударил града на Византийската империя (сега Турция и Сирия) през май 526 г. Малалас приписва бедствието на Божия гняв и съобщава, че пожарите са унищожили всичко в Антиохия, което земетресението не е успяло.
Според статия от 2007 г. в The Medieval History Journal, броят на загиналите е бил по-висок, отколкото би бил през други периоди от годината, защото градът е пълен с туристи, празнуващи Деня на Възнесението – християнският празник, който отбелязва възнесението на Исус на небето.
Циклонът от Калкута от 1737 г.
Циклонът от Калкута от 1737 г., известен също като циклона на река Хугли, достигна делтата на Ганг южно от град Калкута (днешна Колката), в щата Западна Бенгалия в Индия, рано сутринта на 11 октомври 1737 г. въпреки че някои разкази казват, че бурята се е случила на 30 септември. Циклонът е най-ранният суперциклон, регистриран в Северния Индийски океан, което означава, че е имал скорост на вятъра от най-малко 225 км/ч.), която е била поддържана в продължение на 3 минути.
Циклонът предизвикал буря с височина до 13 метра в Ганг и проследи дълъг 320 километра път на разрушение. Оставил няколко сгради в Калкута и потопил около 20 000 лодки в Бенгалския залив. Бурята е причинила 300 000 смъртни случая според някои сметки – но изследователите посочват, че има несъответствие между този брой на жертвите и градското население на Калкута по това време, което е било по-малко от 20 000.
Земетресението в Хайюан през 1920 г
„Земетресението в Хайюан е най-голямото земетресение, регистрирано в Китай през 20-ти век с най-висок магнитуд и интензитет“, каза Дън Кидонг, геолог от Китайската академия на науките, по време на семинар през 2010 г.
Земетресението, което удря северния централен китайски окръг Хайюан на 16 декември 1920 г., разтърсило и съседните провинции Гансу и Шанси. Съобщава се, че е било с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер, но Китай днес твърди, че е бил с магнитуд 8,5. Има и несъответствия в броя на загубените животи. USGS съобщава за общи жертви от 200 000, но според проучване от 2010 г. на китайски сеизмолози, броят на жертвите е достигнал 273 400. Високите отлагания на льосови почви в региона (порести, тинести утайки, които са много нестабилни) предизвикали масивни свлачища, които са отговорни за над 30 000 от тези смъртни случаи, според проучване от 2020 г., публикувано в списанието Landslides.
Циклонът Коринга от 1839 г.
Циклонът Коринга достигнал пристанищния град Коринга в Бенгалския залив на Индия на 25 ноември 1839 г., предизвиквайки вълна от 12 м., според Отдела за изследване на ураганите на Атлантическата океанографска и метеорологична лаборатория на NOAA. Скоростта и категорията на вятъра на урагана не са известни, какъвто е случаят с много бури, случили се преди 20-ти век. Около 20 000 кораба и плавателни съдове са унищожени, заедно с живота на около 300 000 души.
Тайфунът Хайфон от 1881 г
Друго бедствие с подобен брой жертви като циклона Коринг е тайфунът от 1881 г., който ударил пристанищния град Хайфонг в североизточен Виетнам на 8 октомври. Смята се също, че тази буря е убила около 300 000 души.
Земетресението в Хаити през 2010 г
Катастрофалното земетресение с магнитуд 7,0, което удари Хаити точно северозападно от Порт-о-Пренс на 12 януари 2010 г., се нарежда като едно от трите най-смъртоносни земетресения на всички времена.
Позицията на Хаити като една от най-бедните страни в западното полукълбо и ограничената история на големи земетресения го направиха изключително уязвим за щети и загуба на живот. Около 3 милиона души са засегнати от земетресението. Изчисленията за броя на загиналите бяха навсякъде; първоначално правителството на Хаити изчисли смъртните случаи на 230 000 души, но през януари 2011 г. официални лица ревизираха тази цифра на 316 000. Проучване от 2010 г., публикувано в списание Medicine, Conflict and Survival, показва броя на около 160 000 смъртни случая, докато USGS твърди още по-ниски числа – около 100 000. Тези различия отразяват трудността при преброяването на смъртните случаи дори в съвременната епоха, да не говорим за политическите спорове, които се водят около “официалните” числа.
Циклонът Bhola от 1970 г
Този тропически циклон удари днешния Бангладеш (тогава Източен Пакистан) на 12-13 ноември 1970 г. Според отдела за изследване на ураганите на NOAA, най-силната скорост на вятъра на бурята е била 205 км/ч, което я прави еквивалентна на Голям ураган от категория 4 по скалата на урагана Сафир-Симпсън. Преди да стигне до сушата, вълна от 10,6 м заля ниско разположените острови, граничещи с Бенгалския залив, причинявайки широко разпространени наводнения.
Бурята, съчетана с липсата на евакуация, доведе до огромен брой жертви, оценен на 300 000 до 500 000 души. Доклад от 1971 г. на Националния център за ураганите и метеорологичния отдел на Пакистан признава предизвикателството да се оцени точно броят на загиналите, особено поради притока на сезонни работници, които са били в района за жътвата на ориза. Към момента на написването на тази статия циклонът Bhola се счита за най-смъртоносния тропически циклон в историята, според Световната метеорологична организация. И причини щети на стойност около 86 милиарда долара.
Земетресението в Шанси от 1556 г
Най-смъртоносното земетресение в историята ударя китайската провинция Шанси на 23 януари 1556 г. Известно като „Голямото земетресение Jiajing“ на името на императора, през чието управление се случило, трусът намалил 1000 квадратни километра ивица от страната в развалини, според научните музеи на Китай. Приблизително 830 000 души са загинали при срутването на техните яодонг – пещерни домове, издълбани в льосовите плата в региона. Точният магнитуд на земетресението е загубен в историята, но съвременните геофизици го оценяват на около 8 по Рихтер.
Наводнението на Жълтата река през 1887 г
Жълтата река (Huang He) в Китай е била несигурно разположена далеч над по-голямата част от земята около нея в края на 1880-те години, благодарение на поредица от диги, построени да задържат реката, докато тече през земеделските земи на централен Китай. С течение на времето тези диги се натрупали, постепенно повдигайки реката във височина. Когато проливните дъждове набъбнали в реката през септември 1887 г., тя се разляла над тези диги в околните ниски земи, наводнявайки 12 949 квадратни километра, според „ Енциклопедия на бедствията: Екологични катастрофи и човешки трагедии“ (Greenwood Publishing Group , 2008). В резултат на това наводнение около 900 000 до 2 милиона души са загубили живота си.
Наводненията на река Яндзъ през 1931 г
Прекомерните валежи над централен Китай през юли и август на 1931 г. предизвикали най-смъртоносното природно бедствие в световната история – наводненията в Централен Китай от 1931 г. Река Яндзъ преляла бреговете си, когато пролетното снеготопене се смесило с над 600 милиметра дъжд, който паднал само през месец юли. (Жълтата река и други големи водни пътища също достигнало високи нива.) Според „ Природата на бедствието в Китай: Наводнението на река Яндзъ от 1931 г. “ (Cambridge University Press, 2018), наводнението наводнило почти 180 000 квадратни километра и превърнало Яндзъ в нещо, което приличало на гигантско езеро или океан. Според съвременните правителствени данни броят на загиналите е около 2 милиона, но други агенции, включително NOAA, казват, че може да са били до 3,7 милиона души.
