Промени в Закона за храните на здравното министерство ясно регламентират какво е минерална вода и какво – изворна, с което страната ни се надява да избегне съдебни санкции от Евросъюза.
Еврокомисията заплаши България през април 2023 г., че ще сезира Съда на ЕС, ако продължава да позволява предлагането на пазара на бутилирани минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, но са с различни търговски описания. Това води до заблуждение на потребителите и те не получават ясна информация за извора от описанието на етикетите. Освен това според ЕК българското законодателство позволява да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.
В мотивите на законопроекта на МЗ се разяснява, че нашето законодателство всъщност забранява пускането на пазара на натурална минерална вода, добивана от един и същи водоизточник под повече от едно търговско наименование. Същото изискване се прилага и за изворните води. Липсата на ясни дефиниции за “находище” и “подземно водно тяло” обаче дават основание на Еврокомисията да ни критикува, че не прилагаме принципа „един и същ извор – едно търговско описание“.
„Находище“ е подземно водно тяло, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства, от което се добива минералната вода”, гласи новото определение в законопроекта.
“Подземно водно тяло“ е обем подземни води в рамките на един водоносен хоризонт, характеризиращ се с определено състояние на подземните води, от който се добива изворната вода.
В България има 64 действащите предприятия за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Те ще трябва да съобразят етикетите си с новите дефиниции. Промяната в Закона за храните, която отразява пълно европейската директива на минералните и изворни води ще позволи на българските бутилиращи компании свободно да изнасят в Евросъюза, се посочва в мотивите към законопроекта.
Друга промяна в Закона за храните са прецизираните условия, при които се допуска допълнителна обработка на натурална и изворна вода за питейни нужди.
Проблем се оказва, че досега тези правила са били разписани в наредби. Целта е да влязат в закона с ясно посочени изискванията за получаване на одобрение от здравното министерство, срокове, процедури и необходимите документи.
Като първо правило е записано, че “натуралната минерална вода и изворната вода в състава, в който се намират при експлоатираните за бутилирането им точки на излизане на повърхността, не може да са обект на никакво друго обогатяване освен чрез въвеждане или повторно въвеждане на въглероден диоксид (газиране или догазиране)”.
Освен това при производството на натурална минерална вода и изворна вода не се допуска обработка, вследствие на която могат да настъпят отклонения в характерния състав и качества на водата, определени в сертификата, издаден от министерството на здравеопазването.
Все пак се допуска следната обработка на водите за пиене – отделяне на съединения на желязото, мангана, сярата и арсена, отстраняване на флуорид, пълно или частично дегазиране на минералната вода. Тези обработки не трябва да водят до промяна на състава на водата, на характерните елементи и съединения, които й придават специфични свойства.
За да направи такава обработка обаче бутилищата компания трябва да уведоми министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката. От своя страна министърът на здравеопазването възлага изготвянето на експертно становище относно необходимостта от прилагане на съответната обработка на водата, както и за влиянието й върху качествата на водата, които й придават характерни свойства.
Изрично се забранява при производството на натурална минерална или изворна вода каквато и да е обработка с цел дезинфекция или добавяне на бактериостатични елементи, както и всякаква друга обработка, която може да промени естествената й микрофлора. Разписани са и при какви условия се използва обогатен с озон въздух.
Нови текстове в Закона за храните регламентират и каква е допустимата обработка на трапезна вода.
