Кръстовден или Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен или Въздвижение на Кръста Господен се чества на 14 септември и е един от 12-те важни църковни празници. Това е единственият от дванадесетте празника, който не е свързан със събитията от земния живот на Христос и Дева Мария. Смята се, че събитията, на които е посветено Въздвижението на кръста, са се случили 300 години след разпъването на Христос, описано в Новия завет.
Издигането на Светия кръст е свързано с легендата за откриването на кръста, на който е бил разпънат Исус. Според еврейските правила оръжието за екзекуция е оставено в гробницата. Но според легендата апостолите поставили кръста на своя Учител до двата кръста, на които разпънали разбойниците, недалеч от гроба на Христос. За да издири главната светиня на християнството, римският император Константин Велики (272–337) организирал археологическа експедиция. Разкопките са ръководени от майка му, Елена. Датата на придобиване на Светия кръст не е точно известна – най-често се споменава 326 г.
Намерената реликва е разделена на две части. Единият е оставен в Йерусалим, другият е изпратен в Константинопол на императора от неговата майка. Историята на Йерусалимския фрагмент завършва през 1187 г., когато кръстоносците го вземат със себе си, за да се бият с армията на Саладин. Под въпрос остава и съдбата на цариградската част. Според една от версиите той е бил откраднат от венецианците по време на разграбването на византийската столица през 1204 г. и след това препродаден. Според друга светинята е била съхранявана в Константинопол до идването на турците през 1453 г. Според третата версия Кръстът постоянно е бил фрагментиран, така че частиците му могат да бъдат намерени в различни части на Европа.
В Русия се смята, че частици от Светия кръст се съхраняват в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Нижни Новгород и Иваново и др. А през 2006 г. частица от Кръста дори беше изпратена в околоземна орбита.
Вярва се, че частица от кръста е заровена и у нас – в Кръстова гора, Родопите (на 6 км от село Борово).
Легендата за намирането на кръста се основава на трудовете на Амвросий от Милано, Евсевий от Кесария, Сократ Схоластик и Руфин от Аквилея, живели през 4-5 век сл. Хр. А през 13 век тези текстове са комбинирани с фолклорни приказки в най-популярната книга след Библията в средновековна Европа – Златната легенда.
Много изследователи смятат версията за намирането на кръста от Елена за легенда, позовавайки се на факта, че първото споменаване на намирането на кръста се появява едва в края на 4 век. Освен това фактът за намирането на Животворящия кръст не е отразен по никакъв начин в оцелелия пътеводител за Светите земи. Редица изследователи са стигнали до извода, че култът към Животворящия кръст е възникнал между 333 г. и средата на 4 век.
На този ден християните си спомнят не само легендата за търсенето на Кръста край Голгота, но и връщането на Животворящия кръст от Персия, където е бил в плен от 614 г. – 14 години. През 628 г. гръцкият император Ираклий побеждава персите и връща светинята в Йерусалим. И двете събития са обединени от факта, че Кръстът е издигнат пред очите на хората.
Според църковните канони поклонението пред Кръста Господен се извършва четири пъти в годината, освен на Кръстовден, то се прави на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна неделя), на Велики петък, както и на 1 август.
В деня на Въздвижение на Кръста Господен е необходимо всенощно бдение и литургия. Централното събитие е празничното богослужение в навечерието на празника – бдението. Интересно е, че по време на утреня за въздвижение на кръста Евангелието се чете не в средата на църквата, а в олтара.
Кулминацията на празника е когато първосвещеникът или епископът, облечен в пурпурни одежди, изнася кръста. Всички молещи се в храма целуват светинята, а предстоятелят ги помазва с миро. По време на общото поклонение на Кръста се пее тропарът: „На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето възкресение славим“.
У нас хиляди вярващи прекарват нощта под открито небе в молитва за здраве – вечерта на 13 срещу 14 септември. Според вярванията в точно в 12 полунощ небето се отваря и всички молитви са чути.
На празника се прави и водосвет. По стар обичай свещениците поръсват домовете с осветената вода.
Въздвижение на Кръста Господен се пада по време на строг пост. Месото, рибата, яйцата и млечните продукти са изключени от диетата. Но растителното масло е разрешено.
Именници на този ден са Кръстьо, Кръстина, Кънчо, Ставри.
