Зрелищната акция на прокуратурата в президентството през юли 2020 г. е довела до дела за обезщетение срещу прокуратурата и Държавна агенция “Разузнаване”. Исковете срещу двете институции са за 500 000 лв., т.е. общо 1 млн. лв., пише “Сега”.
Засега искът срещу ДАР е заведен само частично – за 100 000 лв. Но ако съдът признае претенциите, ще може да се води дело и за пълната сума. От прокуратурата се търси цялата сума.
Двете дела са заведени от П.В. – бивш служител на разузнаването, който беше обвинен по делото, което прокуратурата опита да внесе в съда след акцията. В крайна сметка обаче делото беше върнато на прокуратурата от съда, а тя го прекрати през април 2024 г. Новоназначеният военен прокурор приема, че показанията на свидетелите са “нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани от доказателствената съвкупност” и няма престъпление.
Така и П.В. получи правото да търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ). Делата по ЗОДОВ срещу прокуратурата не са рядкост, но процесът срещу ДАР ще е по-скоро прецедент.
“Това е поредният случай, в който воглаве с главния прокурор и отделни прокурори и със съучастието на председател на агенция, пръсват на парченца живота на някого, за да го ползват за политически и мафиотски игри”, коментира пред “Сега” адвокат Николай Хаджигенов, който защитава пострадалия. Делата вече са образувани в Софийския градски съд.
В исковите молба П.В. обяснява, че е работил в ДАР над 15 години (преди това НРС) и 15 години в МО, като е напуснал агенцията в началото на 2020 г., за да се грижи за съпругата си, която била с тежко онкологично заболяване.
През май 2020 г. тогавашният председател на ДАР Атанас Атанасов получава първоначално устен доклад от служител от дирекцията, доскоро оглавявана от П.В., че той искал да предаде секретни документи на ЦРУ. После устният доклад се превръща в официална докладна, която е пратена до главния прокурор Иван Гешев. На следващия ден подателят на сигнала е назначен за шеф на дирекцията и остава на тази длъжност докато напуска по собствено желание година и 2 месеца по-късно, почти веднага след смяната на ръководството на ДАР.
П. В. смята, че докладната срещу него е, защото, макар и бивш, е дългогодишен високопоставен служител на разузнаването, който може да бъде принуден да даде нужните показания за изтичане на документи и информация от агенцията към президентството.
“ДАР взема дейно участие в превърналото се в огромно фиаско “президентското дело”, както и причина за най-големите протести у нас, довели до свалянето на правителството, следствие на това и смяната на председателя именно заради дейното участие на ДАР под негово ръководство в абсурдни политически игри с изцяло незаконосъобразни и престъпни действия”, се казва в исковите молби.
След като Гешев получава докладната срещу П. В., той е призован за справка от военен следовател. Явява се във военната прокуратура. Там е обискиран и отведен в дома му, където часове наред тече претърсване. Иззети са лаптопи, телефони, флашки и прочее. По същото време е претърсен и домът на 78-годишната му майка извън София. Отново без съдебно разрешение, по неотложност.
“На следващия ден бях призован устно да се явя във военна прокуратура, където бях заплашван и убеждаван да стана свидетел с явна и тайна самоличност по т. нар. “президентско дело”, пише в иска си П.В. Дали му 2 дни за размисъл. След излизането си от прокуратурата бившият разузнавач ангажира адвокат и пращат писмен отказ в държавното обвинение. “Същия ден срещу мен започна небивал институционален тормоз, надхвърлящ всичко познато досега и на практика представляващ престъпна злоупотреба с право”, продължава разказа си П.В. Той е призован със залепена за вратата призовка да се яви на разпит на следващия ден. В същия ден го отвежда военна полиция. В крайна сметка на 16 юни 2020 г. той е обвинен за издаване на държавна тайна и задържан. След 8 дни Военно-апелативният съд го пуска под домашен арест с електронна гривна, а близо 4 месеца след това той е пуснат под гаранция от 5000 лв.
“Беше ми наложена забрана за напускане на страната, продължила 18 месеца, която заедно с домашния арест обезсмисли подготвяната консултация и лечение в чужбина на съпругата ми. Третата и най-тежка операция на съпругата ми беше проведена именно в този период, в който постъпва 7 пъти във ВМА за общо 29 дни, без да мога да й помагам и да съм до нея. Налагаше се да й помагат случайни хора, таксиметрови шофьори, съседи…”, пише П.В. в исковете си. В крайна сметка, през септември 2020 г. съпругата му почива.
Отнет му е допускът до секретни материали, с което е и блокирана възможността той да си намеря работи в държавната администрация. След обжалване Държавната комисия по сигурността на информацията връща допуска му, но така или иначе никой не иска да наеме човек с толкова тежки обвинения. Заради обвиненията и мерките за неотклонение П.В. прекъсва и обучението си по компютърни мрежови системи, по което вече е изкарал първите два семестъра. “Курсът и сертификатът са ми необходими за да започна работа, тъй като всичко което съм правил в областта на комуникациите е строго секретно и няма как да докажа уменията с референции или по каквото и да е начин от ДАР”, обяснява той в исковете си.
По нареждане на прокуратурата той е проверен и от НАП. Данъчните “обърнаха особено внимание на фактурата за защита в наказателното производство”, посочва П.В.
През февруари 2023 г. той е обвинен и за шпионаж в полза на ЦРУ. “Независимо от абсурдността на подобно обвинение, доколкото ЦРУ са основният ни партньор, с който работим, ерго получават съвсем официално от ДАР всичко, което им е необходимо, последното е изключително сериозно, тъй като обвинението предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от 10 г. и доживотен затвор без право на замяна”, пише мъжът в иска си. 5 месеца по-късно първото обвинение е прекратено и остава само това за шпионаж.
“Междувременно тогавашният главен прокурор Иван Гешев изпрати до Председателя на Европейския парламент, Председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи писмо, с което ги информира, че по т. нар. “президентско дело”, по което се цитират станалите известни в публичното пространство имена, са задържани и привлечени към наказателното производство и бивши служители на ДАР, като съм посочен с инициалите си”, продължава разказа на П.В. Съдържанието на писмото е клеветническо и невярно, допълва той.
На 29 август 2023 г. софийската военна прокуратура внася обвинителен акт срещу П.В. Обвинителният акт абсурдно е секретен и защитата е поканена да се запознае с него в секретното деловодство на съда. “Едва след подадена жалба до председателя на съда, в която изрично беше посочено, че подобно драстично нарушение на правото на защита и НПК ще доведе до нечувана гласност и до осъдително решение на ЕСПЧ, все пак обвинителният акт ни беше връчен преди разпоредителното заседание”, обяснява П.В.
Той оценява обвинителния акт като правен абсурд върху 42 страници, 36 от които са били заети с шест пъти повторен списък със секретни документи, който дори не е пълен и не отговаря на материалите по делото. “В него са посочени имена на свидетели, които не фигурират в материалите по делото, както и се твърди че съм уволнен дисциплинарно”, пише бившият разузнавач.
Той разказва как цял живот е работил за сигурността на България и изключително тежко е понесъл обвиненията в предателство. “До ден днешен сънувам кошмари, загубих съня си, спя на пресекулки, стряскам се от най-малкия шум. Не мога да забравя и че ако не бяха безумните обвинения, наложените ми мерки за неотклонение и прочее, съпругата ми можеше да е все още жива. Имахме уговорка за консултация и провеждане на експериментално лечение в чужбина, което не успяхме да осъществим”, казва той. Твърди и че заради обвиненията е загубил всичките си близки и приятели. “Чак след прекратяване на делото разбрах, че в ДАР, както и във всички служби по сигурността, е имало нарочен брифинг, с който изрично забраняват контакти с мен, всичките ми познати, приятели и контакти са накарани да пишат докладни записки, а един е поставен на полиграф за проверка на показанията му, че не е осъществявал контакти с мен”, сочи мъжът.
“Благодарение на ДАР и безумните обвинения, които ускориха смъртта на съпругата ми, сега останах съвсем сам – без приятели и контакти с хора, с които общувахме цял живот”, завършва той исковата си молба.
