България е с три пъти по-висока смъртност от средната за ЕС при бебетата до 6 дни. Детската смъртност до едногодишна възраст намалява от 2014 г. насам, но все още също е по-висока от средната за ЕС, пише в доклад на Сметната палата на тема „Изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г.“.
Високата перинатална детска смъртност (мъртвородени деца и починали през първите 6 дни след раждането) е резултат от малкия брой профилактични прегледи през бременността, качеството на акушеро-гинекологичната помощ и ниското ниво на здравни и репродуктивни познания, пише в доклада на Сметната палата.
В България програмите за неонатален скрининг (тестване на новороденото за набор от заболявания преди да се появят симптоми) като превантивна здравна практика са ограничени само до 3 заболявания, в Италия са 49, в Германия – 16, посочват още от Сметната палата.
Близо 250 са родилките под 15 години през 2022 г., за някои от тях e второ или трето раждане.
Трайно намаляват ражданията между 20 и 29 г., увеличават се след 30 г. Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените – 5.67 на хиляда живородени през 2022 г.
Над половината от здравно осигурените жени в България раждат с цезарово сечение, при 25 на сто за Европа, и това е трайна негативна тенденция у нас.
България все още не достига средните показатели за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Това е изводът от одита на Сметната палата.
По Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве е осигурено финансиране за здравна и медицинска грижа за здравнонеосигурените лица, но не са планирани и провеждани ефективни кампании за повишаване на осведомеността на населението, особено в селата и сред уязвимите групи.
Очертават се ясно нерешени проблеми за получаване на адекватни здравни грижи от всички бременни, независимо от здравноосигурителния им статус, както и извършването на пренатална диагностика (процедури, които позволяват да се постави диагноза за увреждане на плода още по време на вътреутробното развитие). Ограниченият обхват на неонаталния скрининг (тестване на новороденото за набор от заболявания преди да се появят симптоми) има негативно влияние върху своевременното откриване на съответната болест в много ранен етап от живота, за да може да се предотвратят усложненията.
Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, осъществяване на първичната превенция още след раждането и при отглеждането на децата, заедно с ефективна вторична профилактика и лечение след появата на заболяване, за да се намали детската и майчина смъртност до по-ниски нива, посочват от Сметната палата.
