“Всички знаем как са се случили тези източвания на средства по повод ситуацията с диригента Левон Манукян. Но си траем. А защо? Ето, аз ще ви разкажа”.
Това каза директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов, който вчера бе на една от премиерите на трупата, както винаги прави, пише “България Днес”.
“Има простички неща, които тук трябва да се знаят и за които тактично по една или друга причина не се говори от хора, свързани с нашата индустрия. Защото това е индустрия, тъй като ние произвеждаме продукти, те отиват на пазара и той ги реализира. т.е. ние не работим на принципа правим едно нещо и не ни интересува къде отива то. Това, което се премълчава, е следното: първо, за да се получи такова източване, има една последователност от извършване на действия – да се подпишат едни пари, се минава през главен счетоводител, след това директор, за да се промени щатното, се минава и през личен състав. Човешките ресурси са тези, които няма как да не знаят какви са промените на финансиране, ако има такива”, започва Сърменов.
Той уточнява, че нито един театър не разполага със собствени банкови сметки, а е второстепенен финансов разпоредител. “Имаме такава, която отива към Министерството на културата и оттам към бюджета на държавата. Какво значи това? Ако изкараме 10 лева на плюс, не ги държим при нас, а отиват в държавния бюджет. Когато искаме от тях да изхарчим 5 лева, ние се обаждаме в министерството и питаме. И министерството, съобразявайки се с бюджета на държавата, казва можем или не можем да вземем и похарчим тези пари. Но ние имаме мотивацията, когато сме изкарали 10 лева, да искаме примерно 5, а държавата преценява дали и колко да даде. Проблемът е, че през 2024 г. не може да се работи пазарно по този начин, защото ако аз искам да отида и да купя продукти за декори или други неща, трябва отнякъде да платя. Не мога да кажа в магазина – ама то министерството ще ми плати след месец”, пали се актьорът и уточнява: “Това разминаване е нещо, което от години никой не иска да промени в министерството и то се “заблатява” с всеки един следващ министър. Почват да се правят някакви неща и най-тъжното е, че няма контрол. Ами ето го и примера тук – представете си, фонд “Работна заплата” на Разградския театър е бил 150 000 лева. Следващият месец е милион и 700 000 лева и на никого не му прави впечатление! Е, как? А Сатиричният театър е с фонд работна заплата малко над 400 000, а е голям театър!
