На 6 октомври отбелязваме деня на язовеца. Това интересно животно е разпространено в цяла България,
В момента популацията на тези красиви животни е значително разредена от усилията на ловците, тъй като мазнината от язовец струва много пари.
Язовецът е едър в сравнение с другите членове на семейството на невестулките. Неговото издължено, на пръв поглед неудобно тяло, може да достигне до 90 см. дължина. Женските обикновено са по-малки от мъжките.
Също така, в зависимост от местообитанието, има големи и малки язовци. Масата на възрастен е около 10-20 кг през лятото и нараства до 20-30 кг през зимата.
Тялото на язовеца е с издължена форма, със заострена муцуна, която има характерни черни ивици, преминаващи от носа към ушите. Ушите са малки, донякъде напомнящи на мечка, с бели върхове.
Опашката на язовец е къса, около 20 см. Лапите на това необичайно животно са къси, но дебели. В края им има доста внушителни нокти, с които язовците копаят земята.
Тялото на тези красиви животни е покрито с луксозна дълга коса, обикновено кафяви или сиви тонове, която става по-светла отстрани. Зимният цвят на язовеца е по-светъл от лятото.
Под основния слой козина има топъл подкосъм, който им позволява да преживеят трудни времена без никакви проблеми. Козината на язовците се сменя постепенно – вълната пада през целия пролетно-летен период, а растежът на нова започва в самия край на лятото.
Местообитанието на язовци е невероятно широко. Те могат да бъдат намерени почти в цялата територия на Европа, както и в Азия. Това животно е много непретенциозно и е в състояние да оцелее в голямо разнообразие от условия. Язовецът се чувства страхотно в гората, където предпочита да копае дупки по краищата, в греди или дерета.
Язовецът прекарва по-голямата част от живота си в дупка, която прави възможно най-удобна за живот. Където има малко храна, те се установяват един по един, въпреки че не се карат особено помежду си. Ако наоколо има изобилие, тогава язовците могат да образуват цяло селище.
Първо копаят дупките си една до друга, а след това ги комбинират с помощта на подземни проходи. Границите на подземния град са маркирани със специална миризма, която е еднаква за всички членове на едно и също семейство.
Въпреки цялата си склонност към социален начин на живот, язовците не изпитват проблеми, ако обстоятелствата ги принуждават да живеят сами. Особена роля за тях играе добре организираното жилище.
Дупката на язовец има широка мрежа от тунели и една или повече основни камери. Животното внимателно следи чистотата на дома си. В основната камера се прави постеля от сухи листа и трева, която се сменя два пъти годишно. Това е мястото, където язовецът ще спи през зимата. Това чисто животно копае тоалетна далеч от входа на дупката.
Ако в местообитанието на язовец има студена зима, той заспива зимен сън, за да изчака неблагоприятния период по този начин. По това време животното изяжда добър слой мазнини, което ще му позволи да презимува.
Най-често язовците спят зимен сън през декември, но всичко зависи от климата. Ако студът дойде по-рано, тогава зимният сън може да започне по-рано. Размразяването може да събуди спящ язовец и дори да го накара да погледне от дупката си.
Тези нетипични членове на семейството на невестулките са предимно нощни. Независимо от това, всеки знае как изглежда язовецът. Снимка на този необичаен горски обитател може да се види в тази статия по-долу или по-горе, но срещата с него лице в лице е рядкост.
Язовецът е всеядно животно, което може да се храни самостоятелно при почти всякакви условия. Поради това диетата им варира значително в зависимост от местообитанието и сезона. Любимите лакомства на язовците са земни червеи, охлюви, големи бръмбари.
Понякога ловуват дребни гризачи и разрушават птичи гнезда, ловят гущери или жаби. Растенията също са включени в диетата на язовци – те ядат плодове, коренища, зеленчуци и плодове с удоволствие.
Също така всички видове гъби, които са толкова богати в горите, се използват като храна. На някои места ядките са част от диетата на язовците. Като цяло те могат да ядат около 50 различни растителни вида и приблизително същия брой животински видове.
Друго място за хранене на всеядно е земеделската земя. Язовците се хранят в полетата, като ядат част от култивираните растения, засадени от човека. Особено предпочитат бобовите растения и царевицата.
Естествено, това закоравява алчните сърца на фермерите, превръщайки се в още едно оправдание за лова на язовец. Фактът, че те носят много ползи, унищожавайки вредители, обикновено не се взема предвид.
Язовците са моногамни животни. Техните двойки се създават за няколко години или дори за цял живот. Пубертетът при язовците настъпва на 2 години при женските и на 3 години при мъжките. Сезонът на чифтосване обикновено продължава от края на зимата до началото на есента.
След оплождането женската носи потомство за доста дълъг период от време – от 9 до 12 месеца, в зависимост от сезона, в който се е случило чифтосването.
Средно се раждат от 2 до 6 малки. Те се раждат слепи и глухи, напълно безпомощни. Само месец по-късно слухът им започва да се появява, а очите на бебетата се отварят едва след месец и половина.
Ще минат поне 3 месеца до момента, в който язовците могат да излязат от родната си дупка. След около шест месеца размерът им ще започне да се доближава до размера на родителите им, но въпреки това повечето от тях прекарват първото зимуване със семействата си. Средната продължителност на живота на язовците е от 5 до 12 години. В плен някои индивиди живеят до 16 години.
Язовецът не се страхува от хората и лесно може да стане домашен любимец. Те лесно намират общ език с човек и могат да донесат много радост на собственика си. Естествено, мнозина вярват, че намирането на такъв екзотичен домашен любимец не е лесно.
Въпреки това, днес можете лесно да си купите язовец, ако е необходимо. Единственото условие е заграждението за животни да е здраво, а подът му да е армиран с бетон или мрежа, за да се избегне подкопаване. Ако всичко е направено правилно, тогава язовецът ще стане истински приятел на човека, ще даде много радост и топлина на господаря си.
