Съдебно разрешение за използване на СРС срещу депутата Джейхан Ибрямов в рамките на оперативни действия е допустимо и законосъобразно, гласи становище на зам.-председателя на Софийския градски съд Руси Алексиев, изготвено във връзка с поставените множество въпроси от журналисти. Това съобщиха от съда.
Съдия Алексиев посочва, че Народното събрание или неговият председател, когато не заседава, издава разрешение за снемане на депутатския имунитет само за ангажиране на наказателна отговорност на народен представител в рамките на образувано досъдебно производство, но не и за извършване на извънпроцесуални действия.
Когато с прилагането на СРС не се цели събиране на доказателства, а на оперативна информация, въпреки че съставляват съществено навлизане в личната сфера на всяко едно лице, включително и такова с депутатски имунитет, именно за което е предвиден единствено и само за тях съдебен контрол, не се изисква разрешение от НС. Това е така, защото експлоатирането на СРС извън наказателното производство само по себе си не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. В противен случай, ако използването на СРС срещу депутат започне едва след снемането на имунитета му от НС, тогава този способ се обезсмисля и логично не би довел до никакъв резултат.
В становището си съдия Алексиев изтъква и че имунитетите на държавния глава и на народните представители съществено се различават, както по своята същност, така и поради твърде различните им функции, предвидени в Конституцията.
Ето и цялото становище на съдията:
По отношение на решение на КС № 10/27.07.92 г. по конст. дело № 13/92 г. и решение на КС № 12/30.07.2020 г. по к.д. № 12/2020 г.
Основанията, относно към поддържаните в публичното пространство въпроси части, т.тези, разясняващи разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1 от Конституцията (К) – р.1, б. „б“, т. 2 от решението – касателно израза „може да бъде възбудено наказателно преследване“.
Същественото в нея е, че разрешение от НС, респективно от председателя му, когато НС не заседава, за снемане на депутатския имунитет се изисква само за ангажиране на наказателна отговорност на депутат, включително за задържане, както и за привличането му в качеството на обвиняем и извършване на следствени действия.
Това означава, че за действия, които се предприемат спрямо лице с депутатски имунитет, извън така посочения кръг и които не са в обхвата на образувано наказателно производство, респективно не са действия по разследването („следствени действия”), не се изисква предварително разрешение от НС или от неговия председател, тъй като същите не се „покриват” от депутатския му имунитет, т.е. не се обхващат от тази специфична форма на конституционна, институционална защита и не представляват „посегателство върху имунитета на народния представител, и по-точно върху наказателната му неприкосновеност”. Това е така, защото сами по себе си тези извънпроцесуални действия, каквито ѝ да са те – стига да не са от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокола за които наказателното производство се счита за образувано и с които се засягат съществено правата на лицето с депутатски имунитет, по-конкретно оглед на лице (освидетелстване), претърсване и/или изземване – не могат да доведат до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет, поради което и не го засягат.
С други думи казано, съгласно настоящото, актуално законодатество – чл. 70, ал. 1, изр. 1 от К, и даденото му задължително за всички правоприлагащи и правоохраняващи органи, държавни и общински институции, юридически и физически лица тълкуване от КС (решение № 10/27.07.1992 г.), разрешение от НС или от неговия председател, в случаите, когато НС не заседава, се изисква само и единствено за (1) задържане на лицето и за (2) конституирането му в процесуалното качество на обвиняем, в рамките на образувано наказателно производство, (то и извън образувано наказателно производство това е юридически невъзможно), чрез формалното предявяване на обвинение – чл. 219, ал. 1 от НПК, или чрез привличането му като обвиняем със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него – за задържане по реда на НПК, за огледа му (освидетелстване), за претърсването му – лично на него (обиск) или на ползвано/и от него или преимуществено от него помещение/я, и/ или за изземване – чл. 219, ал. 2 от НПК.
За всякакви други действия, още повече такива, които не са предприети/ извършени в рамките на съществуващо наказателно производство, а в някаква извънпроцесуална дейност на съответните правоохранителни органи, не се изисква разрешение от НС или от неговия председател, тъй като не попадат в обхвата на защитата на депутатския имунитет, като неводещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето по предвидения в закона – НПК, законов ред.
В това число попадат всички извършвани от правоохранителните органи в извънпроцесуалната и в изпълнение на законовите им правомощия дейност, като снемане на сведения от лицето с депутатски имунитет, изискване и събиране касаещи това лице и/или негова деятелност и/или получаване от него или от трети лица – физически и юридически, частни и държавни или общински органи и/или институции, на различни документи, снемане от същото на образци на почерк, на подпис и др., за нуждите на съответното експертно изследване, прилагане спрямо него на СРС, при наличие на законовоустантовените предпоставки за това, по реда на ЗСРС (не на НПК!).
За последните изрично следва да се отбележи, че когато са експлоатирани в рамките на извънпроцесуална дейност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, въпреки че съставляват съществено навлизане в личната сфера на всяко едно лице, вкл. и такова с депутатски имунитет, именно за което е предвиден единствено и само за тях съдебен контрол, не се изисква разрешение от НС или от председателя му, когато то не заседава.
Това е така, защото експлоатирането на СРС извън наказателно производство само по себе си не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. За да се случи последното, следва първо да се изготвят ВДС от тях, т.е. да са налице някакви данни за евентуално извършено тежко престъпление от общ характер, второ да бъде образувано досъдебно производство, трето, в рамките на провежданото по него разследване изготвените ВДС да бъдат приобщени по реда на чл. 177, ал. 3 от НПК и четвърто, да бъде поискано от НС, въз основа на събраните доказателства, да бъде дадено разрешение за привличане на съответния народен представител в процесуалното качество на обвиняем.
