Депресията наистина става едно от най-честите пандемични състояния, защото по статистика на СЗО някъде след около 4,5 години тя ще бъде на първо място по причина за неработоспособност, заяви в “Денят започва” психиатърът д-р Веселин Герев.
“Човек, колкото повече се стяга, толкова по-бързо превърта. Идеята е, че със стягане, мобилизация, с ангажиране на волеви действия – това не се получава”.
Много малко хора обръщат внимание на началните симптоми на заболяването, допълва психиатърът, защото за да се стигне до едно депресивно състояние минава период от година. Основната симптоматика включва тревожност, неспособност за спане. Хората мислят, че това ще отмине от само себе си.
Депресията се характеризира с три основни големи симптома:
- липсата на настроение
- липсата на енергичност и мотивация
- мисли в депресивен стил т.е. за безизходица
“Тези симптоми трябва да персистират повече от три, четири месеца, за да можем да кажем, че става въпрос за едно изразено депресивно състояние”.
Психиката е устроена така, че ако не е натрупано нервно напрежение да върне обратно състоянието и човек да се възстанови в рамките на няколко дни – траур, меланхолия. Според психиатъра понятието “депресия” е придобило гражданственост, но често пъти се използва за състояния, които не са истинска депресия.
Следродилната депресия е малко по-различни състояние, защото е свързано с обръщането на хормоните след бременността и след самото раждане, обясни д-р Герев.
“По време на бременността преобладават едни хормони, които придават едно спокойствие, по-добър сън и тонус и съответно след раждането настъпва буря и бърз обрат в хормоналния баланс. Най-важен тук е хормонът пролактин, който дава възможност на жената да кърми”.
Много жени, допълва той, имат преходни симптоми на меланхолия, подтиснатост, тревожност, които спонтанно отминават. До развитие на клинична депресия стигат тези жени, които са по-тревожни, по-емоционални или които са преживявали депресия преди самото раждане. По-сериозен проблем е следродилната психоза. Тогава се появяват суицидни мисли, които могат да доведат до фатален край.
“Там жената се капсулира. Там започва да живее в нереален свят”.
При психозата – колкото по-навременно се потърси помощ, толкова по-добре.
“В такива случаи жената дори може да посегне на собственото си дете”.
Психиката е океан без дъно, допълва специалистът.
“Никой не знае в какви ситуация как може да реагира. И понякога не могат да се намерят конкретни причини. Просто ние сме свидетели на следствието”.
