Преди 14 години в Русе представихме спектакъла “Шоколадовият войник” – по пиесата на Бърнард Шоу “Оръжията и човекът”, с режисьор Николай Поляков. Спомените ми от него са прекрасни – пълни салони и благодарна публика. Тогава никой от нас не се обиди – нито актьорите, нито режисьорът, нито зрителите. По тази причина ми е много странно това, което се случи снощи пред Народния театър, коментира за БТА русенската актриса Евгения Явашева.
В “Шоколадовият войник” през 2010 г. в Русе тя се е превъплътила в образа на прислужницата Лука.
“Играхме спектакъла с огромно удоволствие. Самият репетиционен процес беше прекрасен – със страхотен актьорски състав. Дали спектакълът е докоснал някого, това е съвсем друг въпрос, но нямаше такъв казус. Когато разбрах какво се е случило снощи, онемях. Не мога и да си представя, че може да има такъв вид агресия спрямо изкуство, спрямо тази пиеса”, каза Явашева.
По думите й това е художествено произведение, това не е някакъв исторически документ, на който ние да се цупим по детски.
“Ами истината е, че “Криворазбраната цивилизация” или Бай Ганьо много повече ни излагат в контекста как стоим за света”, обяснява актрисата.
Тя заяви, че е изумена от реакцията на хората.
“На всичкото отгоре, и то преди да видят режисьорския прочит на Джон Малкович. Всъщност ние не знаем даже какво е направил този човек. Странно ми е, че това адски ни е обидило, а всъщност не ни обижда действителността, в която сме поставени в момента. Това за мен е абсурдно, защото наистина културата е в плачевно състояние, ако щете и бюджетът за култура. Това не ги обижда тези, които са пред Народния театър, но ги обижда, че някой е написал нещо преди повече от 100 години за нас”, каза още Явашева.
Пиарът на Русенския театър Дидо Илиев споделя, че в архивите на културния институт е запазен коментар от пресконференцията на режисьора Николай Поляков преди премиерата на “Шоколадовият войник” на 8 септември 2010 г. в Русе, който определя пиесата като интелектуална пародия.
“Поляков тогава казва още, че писателят никога не е бил в България, но признава, че човешката природа навсякъде е същата. Пиесата е насочена против войната, която разрушава илюзиите и всичко това е предадено чрез изразните средства на иронията и пародията”, обяснява Илиев.
