Врачка от Горна Оряховица предсказала датата на смъртта на футболните легенди Гунди и Котков. За това си спомня половин век след трагедията във Витиня местният футболен запалянко Георги Григоров, пише “Телеграф”.
По времето, когато двамата футболисти загиват, Георги е 15-годишен младеж, но си спомня в детайли как разбрал за трагичната им смърт.
„Баща ми беше върл левскар. Беше железничар по професия и правеше така, че когато „Левски“ има домакински мач, или играе с друг от софийските отбори, да бъде писан в екипажа на някой от влаковете за София. От гарата отиваше направо на стадиона както си беше с жепейската униформа, гледаше мача и през нощта или на другата сутрин отново се връщаше с друга от пътническите композиции. Винаги ходеше и на мачовете на „Левски“ с „Етър“ във Велико Търново. Запомнил съм, че когато е станала трагедията, баща ми се прибра вкъщи и плачеше. Направило ми е впечатление, беше близо 2 м мъж като канара, а плачеше. Майка ми го попита какво се е случило, а той едва успя да отговори: „Гунди и Котето са загинали!“. След това се заключи в кухнята и не излезе оттам чак до сутринта. На следващата вечер ме извика и дълго ми говори за Гунди и Котков. Показа ми и снимка, на която имаше автограф от Аспарухов. Минаха няколко дни и една вечер баща ми отново заговори за Гунди. Каза, че негов колега в работата му разказал как една врачка от Горна Оряховица била предсказала смъртта на Гунди. Тази жена гледала на кафе и се занимавала още в онези времена с гадаене по числа. Не знам по какъв повод тя видяла снимка на Гунди и казала: „Това момче много да внимава да не се качва в кола тази година, щото му е писано най-лошото.“ След смъртта на Гунди негови фенове от Велико Търново отишли при тази гледачка в ромския квартал Калтинец в железничарския град и тя им казала, че във фаталната дата 30 юни 1971 г. той не е трябвало изобщо да напуска дома си, а още по-малко пък да се качва в кола и да шофира. „Това момче е зодия Телец и лошите му числа са 2, 7 и 27. На датите с тези числа го чакат нещастия и премеждия.“. А сборът от всички цифри на датата, месеца и годината, в които загиват Гунди и Котков правят точно 27: 3+0+0+ 6+1+9+7+1=27.
Животът на Георги Аспарухов е свързан и по друг начин с Велико Търново. Две седмици преди трагедията именно тук, на стадион „Ивайло“, той вкарва последния гол в кариерата и в живота си. В този мач от 28-ия кръг на „А“ РФГ местният „Етър“ посреща „Левски“ Сф. като срещата завършва без победител 1:1. А голът за „сините“ вкарва Гунди. Няколко часа преди мача Аспарухов и съотборникът му Георги Цветков имат среща в местната бирена фабрика, където се срещат с работещите там. На тръгване хората пренебрегват местния футболен шовинизъм и пожелават на Гунди да вкара поне един гол в мача с техния любим „Етър“. „Ще се опитам“, обещава Аспарухов. И удържа на обещанието си. В 81-ата минута при едно центриране със скок Гунди се извисява над всички и с глава открива резултата. В 88 мин. домакините възстановяват равенството чрез Сашо Върбанов и така срещата завършва без победител. По време на срещата Гунди впечатлява и респектира със спортсменството си. При едно единоборство със своя персонален пазач Стефан Чакъров двамата падат на земята. Чакъров става веднага, но Гунди остава да лежи на терена. Публиката настръхва срещу Чакъров и е готова едва ли не да го линчува. В същото време обаче Гунди става и с красноречив жест с ръка успокоява публиката, показвайки, че всичко е наред и че не е бил контузен.
И преди, и след мача стотици запалянковци чакат Гунди и Котков за автографи. А той се спира пред всеки и не само се подписва, но и намира на всеки какво да каже, при това с усмивка.
Чак до края на живота си Илия Цветков, шофьорът на камиона ЗИЛ, в който се блъска алфа ромеото на Гунди, ще се стряска насън от случилото се на 30 юни 1971 г. В нощта преди катастрофата той сънувал прокобен сън, че му вадят зъбите и тече кръв. Според всички съновници ваденето на зъби вещае смърт. По една ужасна ирония на съдбата Илия бил не просто страхотен запалянко, но и голям фен на Гунди и Котков. Цялата кабина на камиона убиец била облепена със снимки и плакати на двамата футболисти. Само можем да си представим какво е почувствал този човек, когато е разбрал, че е станал причина за смъртта на своите любимци. И как изобщо е оживял и не се е побъркал след случилото се. Впрочем точно за да не посегне на живота си, дошлите милиционери побързали да сложат белезници на ръцете на шофьора Цветков.
Един от въпросите, които не дават мира на любителите и търсачите на сензации половин век, е: Бил ли е употребил алкохол Гунди, сядайки зад волана на мощния си автомобил? По този въпрос съществуват какви ли не евтини клюки и слухове, без нито един до днес да е потвърден. Според един от тези слухове, преди да се качат в алфа ромеото и да тръгнат за Враца, двамата футболисти били консумирали алкохол. Що се отнася до скоростта, с която автомобилът се движел по тясното и изпълнено със завои шосе на Витиня, се смята, че Гунди е карал с около 100 км/ч. Днес тази скорост не изглежда никак опасно. В онези години и на този опасен и коварен път обаче тя се е оказала фатална. Самият шофьор на ЗИЛ-а многократно разказва: „Излизам на главния път, гледам, чисто е. Взимам завоя на първа скорост и се изнасям в моето платно. Имаше 4 метра чисто платно. Те изскочиха и пресякоха внезапно осовата линия, въпреки че имаше много свободно място в тяхното си платно.“ Отново според слухове, преди да се стигне до фаталния удар с камиона, катаджии спирали няколко пъти движещата се с превишена скорост „Алфа Ромео“ и предупредили Гунди да намали скоростта. Той обаче бил ядосан заради това, че бил наказан от БФC за провинение по време на мач и решил да даде отдушник на яда си, като натисне до дупка педала за газта.
Ръководството на единствената по онова време държавна телевизия, вероятно по поръка отгоре, прави всичко възможно да игнорира смъртта на Гунди и Котков, все едно нищо не се е случило. Във вечерта на трагедията емисията на новинарската емисия „По света и у нас“ праща тази новина в девета глуха. Водещата новина е за смъртта на тримата съветски космонавти. Следва новина за труженици, преизпълнили плана, за сеитбата в Добруджа. И чак в края на емисията с едно изречение се съобщава, че: „при пътен инцидент загинаха футболистите на „Левски Спартак“ Георги Аспарухов и Никола Котков“.
Не по-различно е положението и с малкото печатни издания. В партийния официоз „Работническо дело“ водещата новина, разбира се, също е за съветските космонавти. А следващата новина на първа страница е за селскостопанските работници от Пазарджишко, които пожънали по 800 дка царевица от декар. Другите новини са свързани с посещения на др. Тодор Живков у нас и в чужбина. Съобщението за смъртта на футболистите е на последна страница и тя е оформена като некролог, а не като новинарско съобщение. Ето и целия текст на карето:
„При автомобилна катастрофа в изпълнение на служебния си дълг загинаха изтъкнатите ни футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков. Те се отличаваха със своето трудолюбие, висок спортен морал, горещ патриотизъм и всеотдайност. Те бяха бойци на спортното поле, незабравими другари, приятели, любимци. Тяхното многократно участие в състава на националния футболен отбор – световни, олимпийски и множество вътрешни и международни първенства и турнири, са венец на достойно изпълнен дълг пред родината. З.м.с. Георги Аспарухов и Никола Котков не са вече между нас, но светлият спомен за тях ще живее в сърцата на многобройните приятели на спорта.“ Учудващо за мнозина или не, но загиналите съветски космонавти са водеща новина и във в. „Народен спорт“. Новината за смъртта на Гунди и Котков е лаконична и е смотана на трета страница. Не трябва обаче да виним тогавашните журналисти от малкото български вестници. Те не са можели нищо да направят, тъй като нареждането за изпращане на новината за смъртта на футболистите в девета глуха е дадено директно от ЦК.
