Класирано като седмото най-добро кафе в света – турското кафе, представя автентичните вкусове на страната и се отличава с уникалния си аромат и традиционен процес на приготвяне. Благодарение на дългогодишната си история, то се смята и за символ на гостоприемство и приятелство.
Като част от турската култура е хората да се събират на по кафе, затова и се счита за символ на сближаване и задълбочаване на връзките между тях. Според турската поговорка: „Чаша кафе, изпита в компания, остава в сърцето четиридесет години“.
През 2013 г. ЮНЕСКО добавя напитката в Списъка на нематериалното културно наследство и от тогава 5 декември се отбелязва като Световния ден на турското кафе. Ето и няколко интересни факта за него.
През вековете кафето се е превърнало в неразделна част от турската култура. Това, което го прави толкова уникално е, че методът му на приготвяне е останал непроменен в продължение на векове. За вкусно турско кафе е необходимо много фино смляно кафе, което след това се приготвя в специален съд – джезве (cezve), и се сервира в малки чаши. Що се отнася до захарта в напитката, може да се пие обикновено – без захар, леко подсладено или сладко. Ключовото е че, за да си запази вкуса, кафето трябва да се приготви със захарта, а не да се добави, когато вече е готово.
Турското кафе обикновено се сервира с чаша вода, която помага за почистване на небцето, за да се усети максимално вкуса му. „Кahvaltı“ е турската дума за закуска, като буквалният ѝ превод е храненето преди кафето. По време на дълбоки разговори с приятели на по чаша кафе, гледането на кафе е забавна турска традиция. По време на нея, след като си изпие кафето, човек обръща чашата си надолу и след като, утайката на кафето се стече се образуват интересни символи и форми, по които се гадае на човек. Сервирането на турско кафе е задължително и при специални поводи – от религиозни празници до годежи.
Въпреки че класическото турско кафе се консумира ежедневно в цялата страна, във всеки регион съществуват много разновидности. Например, в Егейския регион, се приготвя с мастикова смола, тъй като мастиковите дървета са характерни за тези географски ширини. Кюрдското кафе (menengiç), без кофеин и с по-плодов вкус, е местен „деликатес“ в Газиантеп. То се приготвя от зърна на дървото Терпентинов кукуч, което произхожда от югоизточна Турция. По подобен начин кафето мъра е предпочитано в югоизточните градове Мардин и Шанлъурфа. Мъра е едно от най-интензивните кафета в света и се сервира в малки чаши без дръжки. За тези, които предпочитат по-леко кафе, кафе дибек се смеля в глинени съдове и не е толкова силно. Видовете турско кафе се различават и според методите им на приготвяне, например върху нагорещен пясък, въглища или пепел.
