Понижаването на температурите може да доведе до засилване на респираторните състояния и влошаване при тези пациенти със съпътстващи респираторни заболявания, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и астма. Студът е особено предизвикателство за малките деца и възрастните хора.
Традиционни в Спешното отделение на ВМА за тези месеци на годината са паценти с хипотермия, ХОББ, грип, артрит, астма, бронхит, кожни проблеми, различни измръзвания и счупвания, както и инфаркт на миокарда, инсулти, коментира доц. Недялко Григоров, началник на Клиника „Вътрешни болести” на Военномедицинска академия.
Кои са хората в риск
По време на този период най-рискови са определени групи хора, към които трябва да се подхожда с особено внимание: новородени и кърмачета, хора на 65 и повече години, любители на зимните спортове, хора с намалена подвижност, хора с хронични заболявания като: сърдечна или дихателна недостатъчност; астма; диабет, някои неврологични разстройства, хора с психични заболявания, бездомни хора и особено хора, които работят навън.
Студеното време носи редица рискове, особено за по-възрастните. Трябва да се обърне внимание на имунната система. Грипът е често срещана вирусна инфекция, която засяга белите дробове и дихателните пътища. Може да варира от леко до тежко протичане, със симптоми като треска, кашлица, болки в гърлото, болки в тялото и втрисане. Грипните щамове варират всяка година, но съветът остава същият – пазете се.
Студът и опасностите
През зимните месеци хората прекарват повече време вътре и в близък контакт един с друг, като например в магазини, молове и ресторанти. Това означава, че грипът, кашлицата и настинките се разпространяват по-лесно. Затова и нашите съвети в ранна есен са за поставяне на противогрипни ваксини, както и баналните за някои редовно миене на ръце, дезинфекциране, когато кашляме или кихане, да слагаме като „предпазна бариера” сгъвката на лакътя, а не в дланите, пояснява специалистът.
Друга мишена е сърцето, тъй като студеното време води до стесняване на кръвоносните съдове, което пък повишава риска от инфаркт. Какво можете да направите: Облечете се топло, когато излизате, с шапка, ръкавици и топло палто. Избягвайте физически дейности на открито, които могат да стресират сърцето ви.
“Честа травма при колегите от травматологичните кабинети са различните счупвания”, напомня доц. Григоров, като обръща внимание, че заледените тротоари могат да улеснят падането. А съветът му е да се избягват хлъзгави повърхности, ако е възможно, да носим обувки или ботуши със силно текстурирани подметки, които могат да захващат повърхности, както и да се използват парапети, дори ако смятате, че нямате нужда от такива.
Сухият зимен въздух може да „изсмуче” влагата от кожата ни. Затова трябва да се вземат мерки и по отношение на хидратацията, като се използват подходящи за сезона и според типа кожа продукти.
Често срещано състояние е хипотермията, която се причинява от по-продължително излагане на студ. Хронично болните, хората с увреждания и тези с ниска подвижност са във високорисковата група. Освен това, студените условия в дома или на работното място могат да допринесат за кондензация, влага и развитие на мухъл. Това има пагубен ефект при някои алергии. Спорите на мухъл и акарите във въздуха могат да причинят алергични реакции, които от своя страна да доведат до проблеми на хора с респираторни заболявания.
Как да се защитим от екстремните студове и каква е профилактиката?
Често лошото време ни хваща неподготвени, не само по отношение на пътната обстановка, но и по отношение на нашето здраве. Което от своя страна ни прави по-уязвими към болести. Затова е хубаво да знаем някои предпазни мерки, валидни за този сезон.
“Топли дрехи и обувки, избягване на места, където има струпване на много хора, редовно проветряване на затворените помещения, хидратация на организма, спазване на добра лична хигиена, предприемане на бързи мерки при наличието на дадени симптоми и в никакъв случай самолечение”, категоричен е доц. Недялко Григоров.
