Почти четири десетилетия след ядрената катастрофа в Чернобил, ново изследване разкрива, че бездомните кучета в района са се адаптирали и оцелели в среда с висока радиация. Тези така наречени “радиационни кучета” са успели да се приспособят чрез генетични мутации, надхвърлящи обичайните за кучешкия вид.
През април 1986 г. експлозията на Чернобилската атомна електроцентрала доведе до смъртта на около 30 души в първите секунди и месеци след аварията поради травми от взрива и остра лъчева болест. Според официалните данни общият брой на жертвите е около 60, включително тези, починали от рак вследствие на облъчването. Въпреки това, според ООН, около 4,000 души вероятно са загинали от последиците на радиацията.
Докато за хората районът остава предимно необитаем, природата проявява изумителна устойчивост. Някои видове диви животни са се адаптирали и дори процъфтяват в условията на радиоактивно замърсяване.
Учени, изследващи около 500 кучета в Чернобил, са идентифицирали две основни групи: едната живее в близост до самата електроцентрала, а другата – в град Чернобил. Анализите разкриват 52 гена, които вероятно са свързани с експозицията на радиация.
„Освен че класифицирахме популационната динамика на тези кучета в двата района, направихме първите стъпки към разбирането на това как хроничното излагане на множество екологични опасности може да е повлияло върху тези популации,“ обяснява д-р Норман Дж. Клайман, ръководител на изследването.
Той добавя, че изследването на генетичните и здравословни въздействия върху тези животни ще помогне за по-доброто разбиране на рисковете за човешкото здраве и начините за тяхното намаляване.
Д-р Матю Брийн от университета NC State допълва: „Големият въпрос тук е: дали екологична катастрофа с такъв мащаб има генетично въздействие върху живота в региона? Тези райони могат да се разглеждат като маркери в генома, които насочват към важни зони за допълнителни изследвания.“
Маркерите, открити в изследването, сочат към гени, свързани с генетичния ремонт, включително такива, които могат да помагат за възстановяване след облъчване с радиация.
Изследователският екип отбелязва, че макар двете популации кучета да са разделени само от 16 км, има изключително ниска степен на миграция между тях. Освен това генетичните данни показват, че популациите вероятно са се адаптирали към условията на радиация в продължение на много поколения.
Интересно е, че нито едно от изследваните кучета не е чистокръвно. Средно всяко куче е имало генетични съвпадения с 25 различни породи. Тези кучета, потомци на домашни любимци, оставени след евакуацията, са формирали необичайно сплотени глутници, които се различават от типичните диви кучета или вълци.
От 2017 г. кучетата в Чернобил са под наблюдение като част от инициативата „Изследване на кучетата в Чернобил“. Това изследване не само осветлява изумителната способност на тези животни да оцелеят в екстремни условия, но и предоставя важни данни за влиянието на радиацията върху живите организми.
Тези “радиационни кучета” са символ на устойчивостта на природата и доказателство за начина, по който животът може да намери път дори в най-неблагоприятните условия.
