На този ден своя професионален празник празнуват всички, ангажирани във ветеринарната медицина. В една така динамична и интересна професия всеки ден е изпълнен с много предизвикателства.
Професията на ветеринаря изисква не само медицински знания и умения, но и дълбока състрадателност и любов към животните. В този ден ветеринарите получават благодарност за усилията си и за приносите си към обществото и здравето на животните.
Това е ден, посветен на професията ветеринарен лекар и на тяхната важна роля за здравето на животните и хората. Ветеринарите играят основна роля не само в лечението на болести при животните, но и в предотвратяването на епидемии и защита на общественото здраве чрез контрол на зоонозите (болести, които могат да се предават от животни на хора).
Денят на ветеринаря е начин за почитане на труда и усилията на тези специалисти, които се грижат за благосъстоянието на животните и играят ключова роля в здравеопазването и селското стопанство.
През 1901 г. е открита Първата ветеринарно-бактериологична станция у нас, а през 1923 г. е създаден и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни, а след 1944 г. се появяват и първите институти по ветеринарно дело.
В древния Рим понятието „veterinus“ означавало „товарен добитък“ и там за пръв път лечителите на животни са наречени „medicus veterinarius“ – ветеринарни лекари. Този ден на ветеринаря е изключително важен и до днес.
До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание.
В този документ се споменава, че „на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните“. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни.
През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата задача на ветеринаря е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва „Законопроект за положението на ветеринарната част у войската“, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 г.
В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на 1886 година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от 18 октомври 1888 г. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело.
Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България „музей по история на ветеринарната медицина“ (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стамататов от град Варна.
Денят на ветеринаря е важен, защото ни дава възможност да отбележим и да оценим значимия принос на тези професионалисти в живота ни и на нашите домашни любимци.
Този ден ни напомня за важността на ветеринарната медицина и за ролята на ветеринарите в нашето общество.
Това е чудесна възможност да благодарим на ветеринарите за тяхната отдаденост и грижа за животните.
Чрез различни инициативи можем да подкрепим ветеринарни клиники, приюти за животни и други организации, които се грижат за благосъстоянието на животните.
Денят на ветеринаря ни напомня, че животните са наши приятели и членове на семейството и заслужават да бъдат обичани и добре гледани.
Ветеринарите играят ключова роля в информирането на собствениците на животни за значението на превантивните мерки, като ваксинации и редовни прегледи, което спомага за подобряване на здравето на животните.
