Съществуват много поверия за Коледа, които са били важна част от отбелязването на празника. Едно от поверията за Коледа е, че всеки трябва да отиде и да си купи нещо от пазара – може да е малко и евтино, но да е ново.
На Коледа метенето, прането, чистенето и подреждането не само че не се препоръчват, ами направо са забранени. Всичко трябва да е свършено през деня преди Коледа, точно предиБъдни вечер. На Коледа не трябва да се шие, иначе някой в семейството ще ослепее.
На Коледа се ходи на гости и се приемат гости. На Коледа се обличат най-хубавите дрехи, но не и черни дрехи. Облечете ли се в черно за Коледа, това може да донесе нещастие.
В нощта преди Коледа всеки може да си пожелае нещо, защото това е нощта, в която стават чудеса.
В нощта преди Коледа – на Бъдни вечер, неомъжените жени не трябва да изяждат първото залче от питката, а да го оставят на масата и после да го скрият под възглавницата си. През нощта ще сънуват мъж – това ще е мъжът, с когото ще прекарат живота си.
Ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Ако на Коледа има слана на клоните на дърветата, ще има богата реколта от жито през следващата година.
Когато Коледният ден е топъл, пролетта е студена. Ако на Коледа вали сняг, годината ще е с много богата реколта. От Коледа до Йордановден не се ходи на лов, иначе с ловеца може да се случи нещастие.
На Коледната трапеза между хората на масата трябва да има разстояние, за да могат и мъртвите роднини да са между тях.
На Коледната трапеза не се пие вода – който пие вода, ще е жаден, когато няма откъде да вземе вода.
Когато Коледа се падне във вторник, ще вали много през пролетта. Ако е в сряда, пролетта ще е без дъждове. Ако Коледа се падне в четвъртък, януари и февруари няма да са много студени. Ако е в петък, до март ще е страшен студ.
Когато Коледа е в събота, лятото ще е дъждовно и ще има земетресения през годината. В Неделя ли е Коледа, през лятото и капка дъжд няма да падне. Щом Коледа е в понеделник, ще има добра реколта през годината.
Ето и други поверия за празника:
Коледа е един от най-светлите християнски празници. Много от традициите, които спазват и православните християни, и католиците обаче, идват от езическата култура. По доста от обичаите се гадае за бъдещето на семейството и дома. Някой от случващите се около празника неща се считат за добри, а други – за лоши поличби. Ето част от най-разпространените суеверия, свързани с коледните традиции:
1. Вярва се, че украсата на дома го пази от гнева на природата и злите сили.
2. Католиците не палят лампичките на елхата преди на небето да изгрее първата звезда в коледната нощ.
3. Елхата трябва да се украсява на Бъдни вечер – 24 декември.
4. В някои западни страни украсяват коледното дръвче, едва след като децата в семейството заспят.
5. В Германия, последната играчка, която се закача на елхата, е с формата на зеленчук. На сутринта първата задача за децата е да я открият. Победителят в надпреварата получава специален подарък.
6. На много места по света хората отварят широко вратите си на Бъдни вечер, за да могат злите духове да излязат навън.
7. На перваза на прозореца пък се оставя свещ, която гори цяла нощ, за да освети пътя на доброто към дома.
8. В много държави стопанинът не трябва да мете прага на къщата, защото това вещае неприятности за семейството през идната година.
9. У нас е задължително всички помещения в дома да се прекадят с тамян – за здраве и късмет на всички членове на фамилията.
10. Паричката в питката на Бъдни вечер гарантира на човека, в чието парче се падне, богатство през цялата година. В някои краища на България в погачата се слага и бобено зърно за късмет и дрянова клонка за здраве.
И още:
“Тиха нощ, свята нощ”… Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич или просто Бъдни вечер, както ние си я знаем.
24 декември е един от най-красивите, топли и важни семейни празници, изпълнени с много любов, уют и доброта. На този ден значение имат дома, близките, огнището, семейството. Повечето българи знаят, че вечерта се приготвя трапеза с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ. Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо. Това, което доста от нас не познават, са традициите с всичките им подробности и точно затова сега ще се опитаме да пресъздадем тази коледна нощ, разкривайки ви тайните на старите поверия.
И така… традицията повелява:
След нареждането на празничната трапеза, стопанинът трябва да запали точно определен пън в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се сложи в огъня, в него се издълбава дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък. Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога земите ни. Те са смятали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този начин прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху слама, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея трябва да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошав, варен фасул, сърми, туршии, вино. В някои части на България се правят също зелник и малка пита със скрита паричка, тиквеник. Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света.
Според поверията, преди семейството да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.
В навечерието на Коледа, стопанката на къщата трябва да излъже злия бог Коледо с постна погача, замесена без мляко и яйца, която трябва да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от семейството е извършил някакъв голям грях през годината, питата се намазва с малко мед, така се иска прошка от злопаметния бог.
В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите: „Ела, Боже да вечеряме”. Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат.
Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, болестите ще подминат дома. През цялото време, докато трае вечерята, не бива да се става от масата. Ако все пак това се налага, станалият трябва да върви приведен.
