Дядо Коледа е неразделима част от коледните празници. В днешно време веднага щом чуем името му, в главата ни изниква образът на веселия брадат мъж в червен костюм, който носи подаръци на добрите деца на Бъдни вечер.
Историята на Дядо Коледа започва чак през 3-и век и всъщност е вдъхновен от истински човек – Свети Николай Мирликийски.
Смята се, че Николай е роден някъде около 280 г. сл. Хр. в Патара, близо до Мира в съвременна Турция. Той е обичан от мнозина заради своето благочестие и доброта и става главният герой в много легенди.
Според фоклорът, Свети Николай е раздал цялото си наследено богатство и пътувал из провинцията, помагайки на бедните и болните. В течение на много години популярността му се разпространява и той става известен като защитник на децата и моряците. Празникът му се чества на годишнината от смъртта му, 6 декември.
Важна роля за трансформацията на образа на светеца е изиграл Клемент Кларк Муур. Той живеел в Ню Йорк и бил професор по ориенталска и древногръцка литература, но добре познавал скандинавската и холандската митологии. За да зарадва своите деца, решил да напише поема, която да им подари в навечерието на Коледа. Нарекъл я „Гостуването на Свети Никола“.
Именно тази красива коледна приказка дала началото на Дядо Коледа. В поемата на Муур Свети Никола е представен като закръглен и дребничък като елф старец, който пристига от Севера с шейна, теглена от малко еленче.
За тази история Муур използвал мотиви от холандската легенда за Sinter Klaas (през вековете първоначалното Sint Nicolaas – Свети Никола, се превърнало в Sinter Klaas, а оттам в разговорния английски в САЩ навлязло като Santa Claus – Санта Клаус).
Година по-късно поемата му била публикувана в местен вестник под заглавието „Нощта преди Коледа“ и бързо се превърнала в една от най-популярните и обичани коледни истории.
Така е и до днес. Само Дядо Коледа е променен и от дребничък, той е „пораснал“ до усмихнат белобрад старец в червена премяна – образ, нарисуван от художника Хадон Съндблом и Томъс Наст през 19 век.
