Вълнуващи археологически находки продължават да открехват булото на загадки, заровени дълбоко в земята, и разкриват поредното парче от пъзела, пазещ миналото на планетата. От скритите тайни по българските земи през мистериозни градове, скрити от гъстата джунгла, до разчитане на овъглени свитъци – тазгодишните топ находки ни изумиха за пореден път. Няма как да не започнем с откритието в Хераклея Синтика, която влезе в световните новини.
В древна римска канализация в античния град беше открита добре запазена мраморна статуя, а близо до нея малко по-късно беше открита и втора. Хераклея Синтика е засипана от земетресение, поради което си спечели името “Българския Помпей”. Но за разкриване на нейните тайни ще се наложи да почакаме – разкопките са едва в началото.
Древни са българските земи, крият много тайни и краката ни буквално стъпват върху история.
Бог Хермес
“Намерихме го случайно. Беше невероятно. Пред нас се появи цяла статуя”, казва д-р Людмил Вагалински, научен ръководител на разкопките, цитиран в специализирани статии, посветени на археологическото откритие, които се появиха в онлайн изданията на CNN, The New York Times и Fox News.
Д-р Людмил Вагалински от НАИМ-БАН и изкуствоведката д-р Арина Корзун (ИБЦТ-БАН) смятат, че статуята може да изобразява внук на първия римски император Октавиан Август като бог Хермес от Хераклея Синтика – може да е била погребана в края на четвърти век.
Според специалистите главата на втората статуя, открита на 6 метра от тялото, вероятно е била премоделирана, за да бъде използвана повторно за политически по-актуална личност. Вероятно това е накарало хераклейци да я заровят по-далече от тялото. Българските археолози и реставратори продължават работа.
Огромен град на маите, пълен с пирамиди, и още множество неизследвани селища
Повече от 6500 предиспански структури, включително неизвестен досега голям град с каменни пирамиди на маите, откриха изследователи в Кампече, Мексико. Изследването хвърля нова светлина върху обхвата и сложността на древната цивилизация в област, до голяма степен пренебрегвана от археолозите.
Използвайки лидар, изследователи от университета Тулейн, Университет на Северна Аризона, Националния институт за антропология и история на Мексико и Хюстънския университет са надникнали през гъстата джунгла и са открили Валериана – град на маите, който вероятно датира от класическия период (250 – 900 г.).
Древният град Валериана в щата Кампече, Мексико. Auld-Thomas et al. / Antiquity, 2024
“Нашият анализ не само разкри картина на регион, който е пълен със селища, но също така разкри много променливост”, казва археологът Люк Олд-Томас от университета в Северна Аризона. “Не открихме само селски райони и по-малки селища. Открихме и голям град с пирамиди точно до единствената магистрала в района, близо до град, където хората упражняват активно земеделие сред руините от години. Правителството никога не е знаело за това; научната общност никога не е знаела за това, което наистина поставя удивителен знак зад твърдението, че не сме открили всичко, и да, има още много да се открие.”
Тайни шахматни фигури под дъските на пода в “Аушвиц”
Аушвиц е създаден за първи път през 1940 г. като място за задържане на полски затворници по време на нахлуването на Нацистка Германия в страната. Лагерът се превръща в една от най-големите машини за убиване в историята, където затворниците са били бити, измъчвани и екзекутирани по най-тривиални причини. В опит да избягат от суровата реалност на в лагера много затворници намирали утеха в игри на карти и шах. Но всеки, който притежавал такива предмети, щял да бъде наказан или дори екзекутиран.
Дървена барака в карантинната част на Аушвиц – Биркенау. China Crisis / CC BY 3.0
Въпреки последствията, които са ги очаквали, скорошно откритие в „Аушвиц“ не само предоставя тъжна представа за ежедневния живот на затворниците, но също така говори много за онези, които са рискували живота си, за да играят тайно шах, старателно избирайки храбростта пред терора и човешките връзки над изолацията.
На 20 март 2024 г. Мемориалът и музеят „Аушвиц – Биркенау“ обяви, че при ремонти е направено изумително откритие в блок 8 на бившия лагер „Аушвиц I“. След като отстранили дъските, те открили комплект ръчно изработени шахматни фигури, скрити под пода. Колекцията се състои от 35 картонени квадрата, които съдържат ръчно нарисувани фигури на топове, пешки, офицери и коне.
Въпреки че няколко от рисунките са малко замъглени, шахматните фигури бяха в изненадващо добро състояние, след като са на повече от 80 години. Експозицията на музея в момента разполага с два комплекта дървени миниатюрни шахматни фигури и шах от хляб фигури. Ръководителят на колекциите на музея Елжбета Кайзер обаче заяви: „Откритите шахматни фигури са уникални с това, че са изработени от предварително изработен картон по сравнително примитивен начин.“
AUSCHWITZ-BIRKENAU MEMORIAL AND MUSEUM
Вместо да се съсредоточи върху естетическите качества, създателят привидно се фокусира върху функционалността, лесната преносимост и бързото прикриване от нацистките надзиратели. Непълният шах е внимателно консервиран и в крайна сметка ще бъде част от постоянната експозиция на музея.
Рядка „Синя стая“ в Помпей
До началото на първи век град Помпей е бил процъфтяващ морски град на югозападния бряг на Италия, популярен сред най-изтъкнатите граждани на Римската империя. Елегантни къщи и вили се редели по добре павираните улици, които имали високи тротоари и стъпала, за да пазят ходещите от калта. За да се отпуснат, жителите на Помпей се киснели в обществени бани, гледали гладиаторски битки или състезания с колесници и се наслаждавали на пиеси.
За съжаление, всичко това приключва след съдбовното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр., което унищожава и погребва градовете Помпей и Херкулан под вулканична пепел и скали. Везувий оставя градовете в руини, но Помпей продължава да предлага нови открития. Археолози са открили различни предмети, фрески, изобразяващи митологични герои от Троянската война, светилище, украсено със змии, и призрачните останки на над 1000 жертви.
Археологическите паркове на Помпей обаче разкриха друго зашеметяващо откритие, което беше показано за първи път на 27 май 2024 г. По време на разкопки на Regio IX – никога неразкопаван район, който е един от деветте квартала, съставляващи древния град – археолозите открили светилище с рядка синя боя по стените.
Украсено с женски фигури, представящи четирите сезона, и изображения на селското стопанство и овцевъдството, помещението е „тълкувано като сакрариум“, светилище, посветено на ритуални дейности и съхранение на свещени предмети. В стаята, която е с размери приблизително 8 квадратни метра, има мебели, 15 големи вази, две бронзови кани, две бронзови лампи, строителни материали, за които се смята, че са оставени за бъдещи ремонти, и купчина празни черупки от стриди, които може да са били запазени, за да се смелят и добавят към хоросан и мазилка.
Но именно рядката синя боя на помещението прави откритието толкова значимо, като се има предвид, че синият цвят „рядко се среща на фрески от Помпей“. Според специалистите „синият цвят е бил най-скъпият, защото бил труден за добиване. Трябвало да го внасят от Египет и Източното Средиземноморие“.
Отдавна изгубената статуя на Рамзес II
През 1930 г. немският археолог д-р Гюнтер Рьодер открива долната половина на статуя на Рамзес II на 241 км южно от Кайро, близо до съвременния град Ел Ашмунейн.
Рамзес II, известен също като Рамзес Велики, е един от най-известните фараони през всичките 31 династии в историята на Древен Египет. Неговото царуване като трети фараон от XIX династия на Египет – второто най-дълго от всеки египетски монарх – се определя като златната ера на власт и богатство в Древен Египет.
Въпреки че долната половина на статуята на Рамзес била невероятна находка, тя че почака почти още 100 години, преди да бъде открита останалата горна половина. И така, как най-накрая беше открита другата половина на статуята?
През 2023 г. съвместна египетско-американска експедиция започва изследване на района Ашмунейн с надеждата да открие религиозен комплекс от епохата на Новото царство. Въпреки че не откриват комплекса, през януари 2024 г. археолозите намират горната половина на статуята на Рамзес, легнала с лицето надолу.
По-нататъшните разкопки разкриват, че не само статуята е забележително добре запазена, но също така съдържа следи от син и жълт пигмент по повърхността. Горната половина на статуята е висока 3,8 метра и изобразява Рамзес II, украсен с двойна корона и шапка с кралска кобра. Предварителните сканирания на варовиковия блок потвърждават, че той наистина е част от статуята, открита преди това от Рьодер. Министерството на туризма и антиките на Египет обяви откритието на 4 март 2024 г. Очаква се след обединяване на двете части статуята да е висока 7 метра.
Диана Версайска
През юли 2024 г. RMS Titanic Inc. – единствената компания, която притежава законните права за спасяване на артикули от останките на “Титаник” – организира екип от видеооператори, фотографи, учени и историци, за да документира състоянието на останките на кораба.
Според Джеймс Пенка, изследовател в компанията, основният приоритет бил намирането на Диана Версайска – висока 60 см бронзова статуя на римската богиня на лова и Луната, която стояла на покрива на камината в първокласния салон на „Титаник“.
Намирането на статуята обаче било трудна задача. Статуята била забелязана на снимки, направени от Робърт Балард по време на експедиция от 1986 г., но оттогава не била виждана и имало опасения, че ще бъде изгубена завинаги.
Fine art decorated the halls and rooms throughout #TITANIC, but beauty is a delicate thing. Much of TITANIC’s fine art was made of organic materials, breaking down into the earth after many decades submerged in the hostile environment of the #NorthAtlantic. pic.twitter.com/zVauzPWDTq
— RMS Titanic, Inc. (@RMSTitanic_Inc) September 1, 2024
По време на 20-дневната експедиция два дистанционно управлявани апарата заснеха повече от два милиона изображения и 24 часа кадри с висока разделителна способност както на останките, така и на полето с отломки наоколо. През август екипът наистина намерил игла в купа сено. На 3,2 км под водата, в абсолютна тъмнина, статуята на Диана, която била на дъното на океана от 112 години, най-накрая била открита и заснета.
Самолетът на Амелия Еърхарт?
Изчезването на Амелия Еърхарт остава една от най-големите мистерии на ХХ век, ако не и за всички времена. Въпреки че има безброй теории за това какво може да се е случило, сега може да сме на прага да открием истината зад изчезването на Еърхарт и нейния самолет.
През 2022 г. Тони Ромео, пилот и бивш офицер от разузнаването на ВВС на САЩ, продава активите на своята компания за недвижими имоти, за да започне изследване на океана и да се присъедини към дългата поредица от океански детективи, които търсят отговори относно Еърхарт.
През септември 2023 г. компанията на Ромео Deep Sea Vision започва търсенето на останките. Проучвателният екип отпътува от Тарава, Кирибати, в южната част на Тихия океан на борда на изследователски кораб. Работейки на 36-часови смени, екипажът от 16 души използва високотехнологичен безпилотен подводен дрон – Kongsberg Discovery HUGIN 6000 – за да претърси морското дъно, сканирайки приблизително 13 468 квадратни километра между септември и декември.
Еърхарт и нейният навигатор Фред Нунън трябвало да заредят гориво на остров Хауланд, но така и не пристигнали. За съжаление, докато екипажът разбере находката, камерата на подводния апарат се чупи и е твърде късно да се върне на мястото, за да разгледа по-отблизо. През януари 2024 г. Ромео обявява откритието и споделя сонарните изображения на страниците на Deep Sea Vision в социалните медии.
Компанията също така заяви, че не само изображението е от района, където се смята, че Еърхарт се е разбила, но също така съвпада точно с размерите на самолета Lockheed Electra 10-E на Еърхарт.
Въпреки че сонарното изображение не е достатъчно ясно, за да могат експертите да направят окончателни заключения, Ромео, който похарчил 11 милиона долара за финансиране на търсенето, не се отказва. Той е убеден, че отломките са свързани с Еърхарт, като се има предвид, че „няма други известни катастрофи в района и със сигурност не от тази епоха или този вид дизайн на опашката, която виждате на изображението.“ Екипажът планира да се върне на мястото, за да научи повече.
Пустинна гробница в Петра
Сред най-забележителните находки за годината беше откриването на 12 древни скелета в гробница под Съкровищницата (Хазне) в древния град Петра, Йордания. Непокътнатото погребение, намерено под Съкровищницата, дава рядка представа за живота на набатеите – древни арабски номади, чието пустинно царство процъфтява от IV век пр.н.е. до 106 г. сл.н.е.
„Това е изключително рядко откритие – през двата века, през които Петра е била изследвана от археолозите, нищо подобно не е било откривано. Дори пред една от най-известните сгради в света… все още предстоят огромни открития“, казва Джош Гейтс, водещ на „Expedition Unknown“ на Discovery Channel.
Съкровищницата приема стотици хиляди туристи годишно и също така е представена в няколко филма, най-известен от които е „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.
Сред артефактите имало няколко съда, като един от скелетите стискал керамичен потир, наподобяващ Свещения Граал от филма. „Това наистина беше страхотен момент“, казва Гейтс.
Изкуствен интелект разчете овъглен папирус, разказващ за последните часове от живота на Платон
Италиански изследователи обявиха, че са успели да разчетат свитък, изгорен при изригването на Везувий през 79 г. – изригването, унищожило Помпей. Свитъкът е един от около 1800 папирусови свитъка, открити през XVIII век сред останките на Херкулан, древен римски град на около 16 километра от Помпей, който според археолозите е бил унищожен от прегрят взрив от пепел, скали и газ от вулкана.
Особен интерес за изследователите представлявали свитъците, върху които са записани произведенията на древногръцкия философ епикуреец и поет Филодем Гадарски. Той е живял приблизително през 110 – 40 г. пр.н.е. Учил в Атина при Зенон Сидонски, след което се преместил в Рим и по-късно – в Херкулан.
Филодем е известен като автор на трудове по етика, теология, теория на музиката и поезия, както и на истории на философските школи. Един от неговите папируси, открит под пепелта на Херкулан, условно е наречен „История на Академията“. Учените предполагат, че Филодем описва в него Платоновата академия.
Учени от проекта „Гръцки училища“, ръководени от папиролога Грациано Раночия от университета в Пиза (Италия), използвайки различни методи за визуализация и допълнителна филологическа експертиза, са вазстановили значителна част от текста „История на Академията“.
Raphael / Public Domain
Отначало всичко вървяло по план, но след това владетелят леко се уморил от съвършенството и продал съветника си в робство. Така пише в учебниците сега. Но дешифрираната „История на Академията“ от Филодем съдържа друга информация. Според нея Платон станал роб много по-рано: веднага след смъртта на Сократ (399 г. пр.н.е.) или дори след превземането на Егина от спартанците (404 г. пр.н.е.).
Филодем разказва и неизвестни досега спомени на халдейски гост от Месопотамия, който бил до Платон в последните часове от живота му. За да облекчат страданията на умиращия, стопаните на къщата, в която живеел, му довели тракийка, която свирела на флейта. Тя обаче свирела очевидно много зле: умиращият философ многократно привличал вниманието на госта към липсата на чувството ѝ за ритъм.
