Изчезването на животински видове може да бъде причинено от много и различни фактори. Унищожаването на някои от тях обаче може да бъде пряко свързано с човешката дейност. Хората невинаги умеят да се въздържат, особено когато популацията изглежда изобилна, а храната не достига. Ето девет невероятни животни, които сме изгубили заради безразсъдната експлоатация.
1. Додо (Raphus cucullatus)
Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ за изтребване на видовете. Тези нелетящи, гнездящи на земята птици някога са били в изобилие на Маскаренските острови в Индийския океан. Подфосилните останки показват, че додото е било високо около 1 метър и е тежало около 20 кг. Предполага се, че е станало нелетящо поради наличието на изобилие от хранителни източници и относителното отсъствие на хищници. Португалските мореплаватели го откриват около 1507 г. Тези и следващите мореплаватели бързо унищожават популацията на додо като лесен източник на прясно месо за своите плавания. По-късно на островите се появяват маймуни, прасета и плъхове, което се оказва катастрофално за загиващите птици, тъй като бозайниците се хранят с уязвимите им яйца. Последният додо е убит през 1681 г.
2. Стелеровите морски крави (Hydrodamalis gigas)
Открити през 1741 г. от германския естествоизпитател Георг В. Стелер, стелеровите морски крави някога са обитавали крайбрежните райони на Командорските острови в Берингово море. Те достигали до 9 метра дължина и били най-едрите бозайници, живели през холоцена, освен китовете. Тези масивни, послушни животни са плували на повърхността на крайбрежните води, но за съжаление са имали малка способност да се потапят. Това ги правело лесни мишени за харпуните на руските ловци на тюлени, които ги ценели като източник на месо по време на дългите морски пътешествия. Убийствата често са били разточителни и видът е бил унищожен през 1768 г., по-малко от 30 години след откриването му. Днес няма запазени екземпляри.
3. Странстващ гълъб (Ectopistes migratorius)
Някога известен с огромните си мигриращи ята, затъмнявали небето в продължение на дни, странстващият гълъб е бил изтребен в началото на XX век. Видът е станал жертва на най-смъртоносния хищник на планетата – съвременните хора. През XIX век странстващите гълъби вероятно са били най-често срещаните птици в източната и централната част на Северна Америка. Когато американските заселници навлизат на запад, гълъбите са избивани с милиони годишно заради месото им и са изпращани с железопътни вагони за продажба на градските пазари. Ловците често нахлували в техните гнездови находища и унищожавали цели колонии в рамките на един размножителен сезон. От 1870 г. намаляването на вида става рязко и са направени няколко неуспешни опита за размножаване на птиците в плен. Последният известен странстващ гълъб, наречен Марта, умира на 1 септември 1914 г. в зоологическата градина в Синсинати, Охайо.
4. Тур (Bos primigenius)
Един от прародителите на съвременното говедо – турът – бил голям див вол, някога обитавал степите на Европа, Сибир и Централна Азия. Високи 1,8 м в раменете и със значителни, извити напред рога, туровете били известни с агресивния си нрав и са се сражавали за спорта на древните римски арени. Две са основните причини за изчезването им – прекомерният лов на диви животни и одомашняването (и последващо кръстосване на оцелели диви турове с домашни говеда). През XIII век популациите им са намалели дотолкова, че правото да ги ловуват е било ограничено до благородниците и кралските домове в Източна Европа. През 1564 г. ловците регистрират само 38 животни в кралско проучване, а последният известен тур, женски, умира в Полша през 1627 г. от естествена смърт. В България турът е оцелял докъм XVI-XVIII век. Такава е датировката на негови останки, намерени в „Ларгото“ на площад „Света Неделя“ в София.
5. Гигантска гагарка (Pinguinus impennis)
Гигантската гагарка била нелетяща морска птица, която се е размножавала в колонии на скалисти острови в Северния Атлантик, а именно Сейнт Килда, Фарьорските острови, Исландия и остров Фънк край Нюфаундленд. Тя била висока от 75 до 85 см и тежала около 5 кг. Крилата ѝ са били едва 15 см дълги и поради тази причина не били годни за летене. Вместо това, гигантската гагарка била отличен плувец, което ѝ помагало в лова. Pinguinus impennis няма връзка с пингвините, които са открити по-късно и са наименувани така поради физическото им сходство. Видът играе важна роля в културите на много индиански племена. Ранните европейски изследователи в Америка използват птицата като удобен източник на храна или като рибарска стръв, намалявайки бройката ѝ. За пуха ѝ също има голямо търсене в Европа – фактор, който силно елиминира европейските популации към средата на XVII век. Последните известни екземпляри са убити през юни 1844 г. на остров Елдей, Исландия, за музейна колекция.
6. Вълнест мамут (Mammuthus primigenius)
Благодарение на редица добре запазени замразени трупове в Сибир вълнестият мамут е най-известният от всички видове мамути. Видът е бил с приблизително същите размери като съвременния Африкански саванен слон. Тези огромни животни са изчезнали преди около 7500 години, след края на последния ледников период. Макар че изменението на климата определено е изиграло значителна роля за изчезването им, последните проучвания сочат, че човекът също може да е бил движеща сила за гибелта им или поне последната причина. Вълнестият мамут живее едновременно с ранните хора, които използват костите и бивните му, за да изработват предмети на изкуството, инструменти и жилища, а месото му за храна. Изолирани популации оцеляват на остров Сейнт Пол допреди 6400 години и на остров Врангел допреди 4000 години. Дори и след изчезването на вълнестите мамути хората продължават да използват бивните им, като тази традиция продължава до наши дни.
7. Тасманийски вълк (Thylacinus cynocephalus)
Родом от Австралия, Тасмания и Нова Гвинея, тасманийският вълк е бил средно голям, подобен на вълк, хищен двуутробен бозайник. Съществото имало вид на средно голямо до голямо куче (тежало 30 кг, а дължината му от носа до опашката била почти 2 м), но тъмните ивици му придавали тигровиден вид. Вина за изчезването на тасманийския вълк имат най-вече фермерите, които го преследвали и убивали заради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че той и кучето Динго в Австралия нападат овцете им, което впоследствие се оказало далеч от истината. През 1932 г. на остров Тасмания е последното потвърдено наблюдение на тасманийски вълк на свобода. Последният екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936 г. в зоопарк в град Хобарт. Непотвърдени наблюдения на тасманийски вълци продължават и до днес.
8. Карибски тюлен монах (Monachus tropicalis)
Открит за първи път по време на пътуването на Христофор Колумб през 1494 г., карибският тюлен монах е единственият известен тюлен, обитаващ Карибско море и Мексиканския залив. Видът е бил е дълъг почти 2,4 м и тежък от 170 до 270 кг. Хищници на карибския тюлен монах са акулите и хората. Тюлените са били ловувани заради кожите и мас, която се е използвала за производство на масло, и защото са се конкурирали с рибарите за техния улов. Развитието на крайбрежието и риболовът също са повлияли на традиционните им местообитания в Карибско море и Мексиканския залив. Карибският тюлен монах е официално обявен за изчезнал от Националната служба за морски риболов на САЩ през 2008 г. след задълбочено проучване и преглед. Последният индивид е видян за последно през 1952 г.
9. Куага (Equus quagga quagga)
Може да изглеждат като хибрид между зебра и кон, но всъщност тези величествени животни са уникален подвид на равнинната зебра, разпространен някога в Южна Африка. В областта на главата видът е имал характерната окраска на зебра, а задната част приличал повече на кон. През 30-те години на ХІХ век куага били внесени в Европа. Тези животни били лесни за опитомяване и били използвани за теглене на каручки, каляски и файтони. По онова време никой не подозирал, че след по-малко от 50 години подвидът ще изчезне от лицето на земята. Преследвани предимно заради уникалната им и красива кожа, животните са унищожени от ловците през 70-те години на XIX век. Последната куага, държана в плен, умира през август 1883 г. в зоопарка в Амстердам. В природата последната дива куага е убита през 1878 г.
